Зная; дяволски думи. Шейтан прекъсва Джебраил.
Мен?
Бизнесменът: изглежда както би трябвало, високо чело, орлов нос, широк в раменете, тесен в кръста. Среден ръст, мрачен, облечен в дреха от две части от обикновен плат, всяка дълга четири лакътя, едната надиплена около тялото, другата през рамото му. Големи очи; дълги мигли като на момиче. Крачките му изглеждат твърде широки за неговите крака, но е човек с лека стъпка. Сираците научават да бъдат движещи се мишени, развиват бърз ход, бързи реакции, дръж-си-езика, предпазливост. Нагоре през бодливите храсти и мирови дървета83 идва той, дращейки по заоблените каменни блокове, това е мъж във форма, не лихвар с омекнало шкембе. И да, да го кажем отново: трябва да си странен бизнесмен да избягаш в пустошта, нагоре по връх Коня, понякога за цял месец, само за да бъдеш сам.
Неговото име: име от сънищата, променено от видението. Произнесено точно, то означава него-на-когото-трябва-да-се благодари, но той не би се обадил на него тук; нито, въпреки че добре осъзнава как му викат, прякора му долу в Джахилия84: онзи-който-слиза-и-се-качва-по-добрия-стар-Кони. Тук нито е Мохамед, нито Млатокован; приел е вместо това демонския наконечник, който фарангите85 окачиха на врата му. За да превърнат обидите в сила — вити, тори, черни, — всички избраха да носят с гордост имената, давани им при обиди; по същия начин нашият катерач, пророчески мотивиран самотник, ще бъде средновековното детско плашило, дяволският синоним: Махунд.
Това е той. Махунд бизнесмена, катерещ се по горещата си планина в Хиджаз. Миражът на един град блести под него на слънцето.
Градът Джахилия е построен изцяло от пясък, неговият строеж е изваян от пустинята, в която се издига. Това е изглед, предизвикващ учудване: ограден със стена с четири порти, целият чудо, изработено от неговите граждани, които са научили номера да превръщат финия бял пясък на дюните в тези захвърлени части — самият предмет на непостоянството — сърцевината на неуседналостта, преместването, предателството, липсата на форма — и дори чрез алхимия го превърнаха в тъканта на своята новооткрита неизменност. Тези хора са само три или четири поколения далече от своето номадско минало, когато бяха безкоренни като дюни или по-скоро вкоренени в знанието, че пътуването само по себе си е дом.
Докато преселникът може да мине изобщо без пътуване; то не е повече от необходимо зло; важното е да пристигнеш.
Съвсем наскоро, тогава и подобни на странния бизнесмен, джахилианците се заселиха на пресечната точка на пътищата на големите кервани и подчиниха дюните на своята воля. Сега пясъкът служи на могъщите градски търговци. Утъпкан на калдъръм, той покрива лъкатушните улички на Джахилия, през нощта мангали от излъскани пясъци изригват златни пламъци. Има стъкла в прозорците, дългите подобни на прорези прозорци, врязани в безкрайно високите пясъчни стени на дворците на търговците; по сокаците на Джахилия магарешки каручки гладко се търкалят на силициеви колела. Аз, в своята лошотия, понякога си представям идването на голяма вълна, висока стена от пенеща се вода, гърмяща през пустинята, течна катастрофа, пълна със счупени лодки и давещи се ръце, приливна вълна, която ще сведе тези суетни пясъчни замъци до нищото, до зрънцата, от които произлизат. Но тук нямаше вълни. Водата е враг в Джахилия. Носена в глинени гърнета, никога не трябва да бъде разливана (наказателният кодекс се разправя свирепо с нарушителите), защото където капне, градът заплашително се руши. Появяват се дупки по пътищата, къщи се накланят и люшкат. Носачите на вода в Джахилия са мразена необходимост, парии, които не могат да бъдат пренебрегвани и затова никога не могат да бъдат простени. В Джахилия никога не вали; няма фонтани в силиконовите градини. Малко палми стоят в оградените вътрешни дворове, корените им пътуват надълбоко и нашироко под земята в търсене на влага. Градската вода идва от подземни реки и извори, един от които е легендарният Замзам, в сърцето на концентричния пясъчен град, до Къщата на Черния камък. Тук, до Замзам, стои един бехешти, един презрян водоносец, изтеглящ жизненоважната опасна течност. Той има име: Халид86.
Град на бизнесмени: Джахилия. Името на племето е Акула.
84
Джахилия — период, с който мюсюлманите обозначават времето преди откровението, но се използва и в смисъл на невежество, немюсюлманско. Рушди го използва за име на Мека.
86
Халид ибн ал-Уалид приема исляма година преди Мохамед да завладее Мека и се превръща в най-известния мюсюлмански пълководец.