— Този букет от стан — казва Абу Симбел. — Тези са твоите мишени. Пиши за тях и за техния водач също.
Баал, въпреки ужаса си, не може да прикрие изумлението си.
— Големецо, тези разбойници — тези шибани клоуни? Няма защо да се тревожиш за тях. Какво си мислиш, че единственият Бог на Махунд ще доведе до фалит храмовете ти? Триста и шейсет срещу един и той побеждава? Това не може да стане.
Той се кикоти близо до истерията. Абу Симбел остава спокоен:
— Задръж си обидите за твоите стихове. Кикотещият се Баал не може да се спре.
— Революция от водоносци, преселници и роби… страхотно, Големецо. Наистина съм уплашен.
Абу Симбел гледа внимателно хихикащия поет.
— Да — отговаря той, — това е вярно, трябва да се страхуваш. Започни да пишеш, моля, и очаквам тези строфи да са твоите шедьоври.
Баал се сгърчва, хленчи.
— Но това е прахосване на моя, моя малък талант… — Вижда, че е казал прекалено много.
— Направи каквото ти казах — са последните думи на Абу Симбел към него. — Нямаш избор.
Големецът се отпуска в спалнята си, докато наложници задоволяват нуждите му. Кокосово масло за оредяващата му коса, вино за небцето му, езици за неговото удоволствие. Момчето беше право. Защо се страхувам от Махунд? Той започва лениво да брои наложниците, отказва се при петнадесет с махване на ръката. Момчето. Хинд ще продължава да се среща с него, очевидно; какъв изглед за успех има той срещу волята й? В това е неговата слабост, той знае, че вижда твърде много, търпи твърде много. Той си има своите желания, защо тя да няма свои? Докато е дискретна и докато той знае. Трябва да знае; знанието е неговият наркотик, неговото пристрастяване. Той не може да търпи онова, което не знае, и по тази причина, ако не поради друга, Махунд е негов враг, Махунд с неговата банда отрепки, момчето беше право да се смее. Той, големецът, се смее много по-трудно. Подобно на своя противник той е внимателен човек и стъпва на пръсти. Спомня си големия, роба, Билял: как господарят му поиска от него пред храма на Лат да изброи боговете. „Един“, отговори той с този свой мощен мелодичен глас. Богохулство, наказуемо със смърт. Те го проснаха на панаирджийския терен със скала на гърдите. Колко каза, че са? Един, повтори той, един. Втора скала беше добавена към първата. Един, един, един. Махунд плати на неговия собственик висока цена и го освободи.
Не, размишлява Абу Симбел, момчето Баал греши, тези мъже си струват нашето време. Защо се страхувам от Махунд? Заради това: един, един, един, неговата плашеща единичност. Докато аз съм винаги раздвоен, винаги две или три или петнадесет. Дори не мога да разбера гледната му точка; той е богат и преуспял като всеки от нас, като всеки от съветниците, но защото му липсват подходящият вид семейни връзки, не сме му предложили място сред нашата група. Изключен заради своето сирачество от търговския елит, той чувства, че е бил измамен, че не е получил полагащото му се. Винаги е бил амбициозен тип. Амбициозен, но и самотник. Не се издигаш на върха, изкачвайки съвсем сам планината. Освен ако там не срещнеш ангел… да, това е. Ще видя какво иска. Макар че той не би ме разбрал. Каква идея съм аз? Аз се превивам, олюлявам. Пресмятам изгледите за успех, приспособявам се, манипулирам, оцелявам. Затова няма да обвиня Хинд в изневяра. Ние сме добра двойка, огън и лед. Нейният семеен щит, легендарният червен лъв, многозъбият дракон. Нека си играе със своя сатирик; между нас никога не е имало секс. Ще го довърша, когато тя свърши с него. Това е голяма лъжа, мисли си Големецът на Джахилия, унасяйки се в сън: перото е по-могъщо от меча.
Състоянието на град Джахилия беше изградено върху превъзходството на пясъка над водата. В миналото се смяташе за по-сигурно стоките да се превозват през пустинята, отколкото по море, където монсуни можеха да се стоварят по всяко време. В онези дни преди метеорологията подобни неща беше невъзможно да се предскажат. По тази причина кервансараите преуспяваха. Световното производство идваше нагоре от Зафар към Саба и после до Джахилия и оазиса Ятриб93 и до Мидиан, където е живял Мойсей; след това до Акаба и Египет. От Джахилия започваха други пътища: на изток и североизток, към Месопотамия и великата Персийска империя. Към Петра и Палмира, където някога Соломон е любил Савската царица.
Това бяха дни на изобилие. Но сега флотилиите, плуващи във водите около полуострова, бяха станали по-здрави, екипажите им по-умели, навигационните им инструменти по-точни. Камилските процесии губят пазари заради корабите. Пустинен кораб и морски кораб — старото съперничество — вижда промяна в равновесието на властта. Управниците на Джахилия беснеят, но не могат да направят почти нищо. Понякога Абу Симбел подозира, че само поклонничеството стои между града и неговата разруха. Съветът претърсва света за статуи на чуждестранни богове, за да привличат нови поклонници в града от пясък; но в това също имат съперници. Долу в Саба е построен голям храм, олтар, който да съперничи на Къщата на Черния камък. Много поклонници бяха изкушени на Юг и техният брой на панаирните площи в Джахилия намалява.