По препоръка на Абу Симбел управниците на Джахилия прибавиха към религиозните си обичаи изкусителните подправки на богохулното. Градът стана известен със своята разпуснатост, като бърлога на хазарта, като бардак, като място на мръсни песни и дива, оглушителна музика. В един случай някои членове на племето Акула отидоха твърде далече в алчността си за поклоннически пари. Пазачите на портите на Къщата започнаха да искат подкупи от изморените пътници; четирима от тях, раздразнени от получаването на нищожно подаяние, блъснаха двама пътници в смъртта, надолу по стръмните стъпала на стълбището. Този ред се отрази отрицателно, обезкуражавайки повторни посещения… Сега жени поклонници често са отвличани за откуп или продавани за наложници. Банди от млади Акули патрулират из града, спазвайки някакъв свой собствен закон. Говори се, че Абу Симбел тайно се среща с главатарите на бандите и ги организира всичките. Това е светът, в който Махунд донесе своята вест: един, един, един. Сред подобна многочисленост тя звучи като опасна дума.
Големецът се изправя и веднага наложниците се приближават, за да продължат с втриването на масло и с ласките. Той ги пропъжда с махване на ръка, плясва с ръце. Влиза евнухът. „Изпрати вестоносец в къщата на кахин94 Махунд“, заповядва Абу Симбел. Ще го подложим на малко изпитание. Честно състезание: трима срещу един.
Водоносец, преселник, роб: тримата ученици на Махунд се мият на извора Замзам. В пясъчния град тяхното пристрастяване към водата ги прави особняци. Измивания, винаги измивания, краката до коленете, ръцете долу до лактите, главата до врата. Гологръди, с мокри крайници и с пара, вдигаща се от главите им, на какви чудаци приличат! Плис, пляс, миене и молене. На колене тикат ръце, крака, глави обратно във вездесъщия пясък и след това започват отново цикъла от вода и молитви.
Тези са лесни мишени за перото на Баал. Тяхната любов към водата е един вид предателство; хората от Джахилия приемат всемогъществото на пясъка. Той се е настанил върху дланите и между пръстите на краката, вкоравява техните мигли и коси, задръства порите им. Те сами се разтварят за пустинята: ела, пясък, измий ни в безводност. Това е джахилийското поведение, възприето от най-видния гражданин до най-незначителния от незначителните. Те са хора на силиция, а между тях са се появили водолюбци.
Баал ги обикаля от безопасно разстояние — Билял не е човек, с когото да се шегуваш — и крещи подигравки.
— Ако идеите на Махунд изобщо струваха нещо, мислите ли, че щяха да бъдат популярни само сред боклуци като вас?
Салман възпира Билял:
— Ние трябва да се чувстваме поласкани, че могъщият Баал е избрал да нападне нас — усмихва се той и Билял се успокоява, утихва. Халид, водоносецът, е неспокоен и когато вижда едрата фигура на Хамза95, чичото на Махунд, да се приближава, той се затичва тревожно към него. На шейсет Хамза все още е най-прославеният в града боец и ловец на лъвове. Но истината е по-малко славна от хвалебствията: Хамза много пъти е бил побеждавай в битки, спасяван от приятели или щастливи случаи, спасяван от лъвски челюсти. Той има парите да държи подобни неща вън от новините. А годините и оцеляването даряват един вид потвърждение на войнствената легенда. Билял и Салман, забравяйки Баал, тръгват след Халид. И тримата са нервни, млади. Все още го няма вкъщи, съобщава Хамза. И Халид, разтревожено: но минаха часове, какво му прави това копеле, мъчения, стягане на пръстите, камшици? Отново Салман е най-спокойният: Това не е в стила на Симбел, казва той, това е нещо подло, зависи. А Билял буботи верен: предпазлив или не, аз имам доверие на Пророка. Той няма да се пречупи. Хамза отправя леко порицание: О, Билял, колко пъти трябва той да ти казва? Запази вярата си за Бог. Вестителят е само човек. Напрежението изригва от Халид: той заема позиция срещу стария Хамза, пита: Нима казваш, че Вестителят е слаб? Може да си негов чичо… Хамза цапва водоносеца странично по главата. Не му позволявай да види страха ти, казва той, дори ако си уплашен почти до смърт.