Четиримата се мият за пореден път, когато пристига Махунд; те се скупчват около него, кой какво защо. Хамза стои по-назад.
— Племеннико, това не е на добро — озъбва се той с войнишкия си лай. — Когато слизаш от Коня, от теб се излъчва светлина. Днес е нещо тъмно.
Махунд сяда на ръба на кладенеца и се ухилва.
— Беше ми предложена сделка.
— От Абу Симбел? — извиква Халид. — Немислимо. Откажи! Вярващият Билял го поучава:
— Не учи Вестителя. Той естествено е отказал. Салман Персиецът пита:
— Каква сделка? Махунд отново се усмихва.
— Поне един от вас иска да знае. Дребна работа е — започва той отново. — Песъчинка. Абу Симбел моли Аллах да му дари една малка услуга.
Хамза вижда неговото изтощение. Сякаш се е борил с демон. Водоносецът крещи:
— Нищо! Нито йота! — Хамза го кара да замълчи.
— Ако нашият велик Бог може да намери в сърцето си възможност да допусне — той използва тази дума, допусне, — че три, само три от триста и шестдесетте идоли в къщата са достойни за боготворене…
— Няма друг бог освен Бог! — крещи Билял. И неговите другари се присъединяват към него:
— Я, Аллах!
Махунд изглежда ядосан.
— Искат ли вярващите да чуят Вестителя? — Те замлъкват, риейки с крака в прахта. — Той моли за одобрението от Аллах на Лат, Уза и Манат. В замяна ни уверява, че ще бъдем търпени, дори официално признати. Като знак за това аз ще бъда избран в съвета на Джахилия. Това е предложението.
Салман Персиецът казва:
— Това е капан. Ако се качиш на Коня и слезеш с подобна вест, той ще попита как си успял да накараш Джебраил да предостави точно подходящото откровение? Ще може да те нарече шарлатан, измамник. Махунд поклаща глава.
— Знаеш, Салман, че съм се научил как да слушам. Това слушане не е от обикновения вид; то е също един вид питане. Често, когато идва Джебраил, той сякаш знае какво ми е на сърцето. Чувствам, повечето пъти, че сякаш идва от сърцето ми: от моите най-дълбоки места, от душата ми.
— Или е друг капан — настоява Салман. — Колко дълго повтаряме символа на вярата, който ни донесе? Няма друг бог освен Бог. Какво сме ние, ако сега го изоставим? Това ни отслабва, прави ни смешни. Преставаме да бъдем опасни. Никой никога вече няма да ни вземе на сериозно.
Махунд се смее, искрено развеселен.
— Може би не сте били достатъчно дълго тук — казва той мило. — Не сте ли забелязали? Хората не ни вземат на сериозно. Никога повече от петдесет слушатели, когато говоря, и половината от тях са туристи. Не четете ли пасквилите, които Баал закача из целия град? Той рецитира:
— Те навсякъде ни се подиграват, а ти ни наричаш опасни — крещи той.
Сега Хамза изглежда разтревожен.
— Ти никога преди не си се тревожил за тяхното мнение. Защо сега? Защо след като разговаря със Симбел?
Махунд поклаща глава.
— Понякога си мисля, че трябва да улесня хората да повярват. Неловко мълчание обгръща учениците; те си разменят погледи, пристъпвайки от крак на крак. Махунд отново изкрещява.
— Вие всички знаете какво става. Нашият неуспех да печелим обърнати в нашата вяра. Хората няма да се откажат от боговете си. Няма, няма. — Той се изправя, отдалечава се от тях, измива се в далечния край на извора Замзам, коленичи да се моли.
— Хората са потънали в тъмнина — тъжно казва Билял. — Но те ще видят. Ще чуят. Бог е един.
Мъка обзема четиримата; дори Хамза е повален. Махунд е бил разклатен, а неговите последователи треперят.
Той се изправя, покланя се, въздъхва, заобикаля, за да се присъедини отново към тях.
— Слушайте ме всички — казва той, обгръщайки с едната си ръка раменете на Билял, а с другата чичо си. — Слушайте: това е интересно предложение.
Непрегърнатият Халид прекъсва с горчивина:
— Това е изкусителна сделка.
Другите изглеждат ужасени. Хамза се обръща много меко към водоносеца.
— Не беше ли ти, Халид, този, който искаше да се биеш: с мен само защото ти погрешно предположи, че когато нарекох Вестителя човек, аз всъщност го наричам слабак? Сега какво? Мой ред ли е да те предизвиквам на двубой?
Махунд моли за спокойствие.
— Ако се караме, няма надежда. — Той се опитва да повдигне дискусията на теологическо равнище. — Не се внушава, че Аллах приема трите като свои равни. Дори и Лат. Само че ще им бъде дадено един вид междинно, по-ниско положение.
— Като дяволи — избухва Билял.
— Не — Салман Персиецът схваща същността. — Като архангели. Големецът е умен човек.
— Ангели и дяволи — казва Махунд. — Шейтан и Джебраил. Всички ние вече приемаме тяхното съществуване, наполовина между Бог и човек. Абу Симбел иска да признаем само още три към тази велика компания. Само три и той подсказа, че всички джахилийски души ще бъдат наши.