Това бяха първите думи, които Джебраил Фаришта, неправдоподобен като морска звезда, каза на ухото му, когато се събуди на заснежения английски плаж:
— Преродени отново, Спуно, ти и аз. Честит рожден ден, мистър, честит рожден ден!
При което Саладин Чамча се закашля, запръска слюнки, отвори очите си и както подобава на новородено бебе, избухна в глупави сълзи.
— 2 —
Прераждането винаги е било много важно за Джебраил, петнадесет години най-голямата звезда в историята на индийското кино, дори преди като „по чудо“ да победи Кошмара, за който всички бяха започнали да вярват, че ще прекрати договорите му. Може би някой би трябвало да е способен да предскаже, само че никой не го направи, че когато отново се оправи, той, така да се каже, ще успее там, където микробите са се провалили, и завинаги ще излезе от стария си живот една седмица преди четиридесетия си рожден ден, изчезвайки, пуф! като при фокус, в нищото.
Първите, които забелязаха неговото отсъствие, бяха четиримата от екипа му, които бутаха стола с колела. Много преди заболяването си той беше навикнал да бъде превозван от снимачна площадка до снимачна площадка, където се правеше поредният филм на Д. У. Рама13, от тази група бързи, доверени атлети, защото човек, който прави до единадесет филма „едновременно“, трябва да пази силите си. Ръководен от сложен шифър от резки, кръгове и точки, който Джебраил помнеше от детството си сред легендарните бързоходни разносвачи на обеди в Бомбай (повече за тях по-късно), мъжете със стола бързо го доставяха от роля на роля също толкова точно и безпогрешно, както някога баща му доставяше обеди. След края на снимките Джебраил скачаше обратно в стола, за да бъде навигиран с висока скорост на следващата снимачна площадка, отново да бъде костюмиран, гримирай и да му бъдат подадени новите реплики. „Кариерата в бомбайските филми — казваше той на верния си екип — е повече като състезание на столове с колела с едно-две спирания в боксовете по пътя.“
След болестта, Призрачния микроб, Тайнствената болест, Кошмара, той се беше върнал на работа, улеснявайки се със само седем филма едновременно… и тогава, просто ей така, не беше там. Столът с колела стоеше празен сред замлъкналите снимачни площадки; неговото отсъствие разкри безвкусната шарлатания на декорите. Мъжете със стола, от първия до четвъртия, се оправдаваха от името на липсващата звезда, когато филмови шефове яростно се спускаха върху тях: „Уважаеми, трябва да е болен, винаги е бил известен със своята точност, не, защо нападки, махараджа, на великите актьори трябва от време на време да се позволява да проявяват темперамента си, нали?“, и заради своите възражения първи станаха жертви и бяха уволнени ей тъй, четири, три, две, едно, екдумджалди14, и така изстреляни от вратите на студиото, че един етил на колела остана да лежи изоставен и да събира прах между кичозно оцветените кокосови палми на покрития с дървени стърготини плаж.
Къде беше Джебраил? Филмовите продуценти, изоставени в седем критични момента, скъпо се паникьосаха. Възбудата им беше лесно разбираема, защото в тези дни на намаляваща публика, исторически сапунени опери и войнстващи съвременни домакини по телевизионната мрежа имаше само едно име, което, поставено над заглавието на филм, можеше все още да предложи една сигурна, стопроцентова гаранция за ултрахит, трепач; а притежателят на споменатото име беше заминал нагоре, надолу или встрани, но сигурно и неоспоримо офейкал…
Из целия град, след като телефони, мотоциклетисти, ченгета, водолази и тралове, драгиращи пристанището за тялото му, бяха работили много, но без полза, започнаха да се изричат епитафии в памет на помръкналата звезда. На една от седемте импотентни сцени на студио „Рама“ мис Пимпле Ъилимория, най-новата пикантна сексбомба — тя не е някоя бъбрива мамзел, а един вълнуващо шавлив — глей си работата, сър — сноп динамит — с воал и във всекидневните дрехи на храмова танцьорка бе разположена под гърчещи се картонени изображения на съвкупяващи се тантрически фигури15 от периода Чандела16 и схващайки, че нейната голяма сцена няма да я бъде — големият й пробив лежеше на парчета — изигра едно злостно сбогуване пред публика от звукозаписни техници и електротехници, пушещи своите цинични бедита.17
Обслужвана от една опечалена до онемяване ая18, цялата в лакти, Пимпле опита презрение.
— Боже, какъв късмет, за Бога — изплака тя. — Искам да кажа, че днес беше любовната сцена, пфу, пфу, тъкмо умирах вътре, мислейки си как да се доближа до този с мазната уста с дъх на гниещ тор от хлебарки. — Звъннаха натежали от звънци гривни за крака, когато тропна с крак. — Има късмет, че филмите не миришат, иначе не би си намерил работа дори като прокажен.
13
Изобразява известен индийски режисьор под псевдоним, съставен от типично индийско име и инициалите на известния американски режисьор Дейвид Уорк Грифит.
15
Тантризмът е религиозна традиция, популярна в Тибет и Северна Индия, която включва разточителни сексуални изображения.