Тук монологът на Пимпле достигна върха си в такъв порой от сквернословия, че сега пушачите на беди за пръв път се изправиха и започнаха живо да сравняват речника й с този на прословутата кралица на бандитите Пулан Деви, чиито клетви можели за миг да стапят дула на пушки и да превръщат журналистическите моливи в гуми за триене.
Изход за Пимпле, плачеща, цензурирана, парченце лента на пода на монтажната. Фалшиви диаманти падаха от пъпа й, докато вървеше, и отразяваха сълзите й… обаче по отношение на лошия дъх на Фаришта тя не беше съвсем неправа; ако изобщо може да се каже нещо, тя просто беше смалила случая. Дъхът на Джебраил, тези охрени облаци от сяра и жупел, винаги са му придавали, взети заедно с гарваново черната и израснала по средата на челото му коса, по-скоро мрачен, отколкото свят ореол, въпреки архангелското му име. След като изчезна, се говореше, че би трябвало да бъде намерен лесно. Всичко, което било нужно, бил сравнително добър нос… и една седмица, след като той се махна, един изход, по-трагичен от този на Пимпле Билимория, допринесе много за усилването на дяволския мирис, който беше започнал да се прилепва към това толкова дълго ухаещо сладостно име. Може да се каже, че той слезе от екрана в живота, а в него, за разлика от киното, хората усещат, ако смърдите.
Ние сме същества от въздух, Нашите Корени в сънища И облаци, преродени В полет. Сбогом. Тази енигматична бележка, открита от полицията в апартамента на Джебраил Фаришта, разположен на последния етаж на небостъргача „Еверест Вилас“ на Малабар Хил, най-високото жилище в най-високата сграда на най-високото място в града, един от онези апартаменти с двоен изглед, от които можеш да гледаш в тази посока към вечерната огърлица на Марин Драйв или онази към Скендъл Пойнт и океана, позволи на вестникарските заглавия да удължат своята какофония. ФАРИШТА СЕ ГМУРВА В НЕЛЕГАЛНОСТ, изказа мнение по малко страховит начин „Блиц“, докато Бизибий в „Дейли“ предпочете ДЖЕБРАИЛ ИЗБЯГА ОТ КЛЕТКАТА. Бяха публикувани много снимки на тази митична резиденция, в която френски дизайнери по интериор, носейки препоръчителни писма от Реза Пахлави за работата си в Персеполис, похарчиха един милион долара, пресъздавайки на тази превъзнасяна височина въздействието на бедуинска шатра. Друга илюзия, развалена от неговото отсъствие. ДЖЕБРАИЛ ХВАНА ПЪТЯ, крещяха заглавията, но дали е тръгнал нагоре, надолу или встрани? Никой не знаеше. В този метрополис на езици и шепот дори и най-острият слух не чу нищо сигурно. Но мисис Реха Мерчант, четейки вестниците, слушайки всички радиопредавания, стоейки залепена за телевизионните програми на Дурдаршан19, схвана малко от посланието на Фаришта, чу тон, който заблуди всички други, и взе двете дъщери и сина си на разходка по покрива на високия си дом. Името му беше „Еверест Вилас“.
В интерес на истината бе негова съседка от апартамента точно под неговия. Негова съседка и приятелка; защо да казвам повече? Естествено насочените към скандали злобни списания от града изпълниха колоните си с прикрити нападки и убождания, но това не е причина да паднеш до тяхното ниво. Защо да опетнявам репутацията й сега?
Коя беше тя? Естествено богата, но „Еверест Вилас“ не беше точно жилище в Курла, нали? Омъжена, да, сър, тринадесет години за съпруг, едра риба в сачмените лагери. Независима, галерията й за килими и антики процъфтяваше заради първокласното си разположение на Колаба. Тя наричаше килимите си клими и килини, а древните артефакти бяха антикули. Да, беше и красива, красива по коравия полиран начин на тези пречистени обитатели на градските небесни домове, нейните кости и цвят на кожата носеха белезите на дългия й развод с обеднялата, тежка и гъмжаща земя. Всички бяха съгласни, че е силна личност, пиеше като смок от кристал „Лалик“20 и безсрамно си окачваше шапката на Натараджа от времето на Чола21 и знаеше какво иска и как да го получи бързо. Съпругът беше мишка с пари и с добра китка за скуош. Реха Мерчант прочете прощалната бележка на Джебраил Фаришта във вестника, написа и тя писмо, събра децата, повика асансьора и се издигна към небето (един етаж), за да срещне избраната от нея съдба. „Преди много години — пишеше в писмото й — аз се омъжих от страх. Сега накрая ще направя нещо смело.“ Тя остави на леглото си вестник с обграденото в червено послание на Джебраил, дебело подчертано — три груби линии, едната разкъсала яростно страницата. Естествено че курвенските списания довтасаха в града и всичко стана така: СКОКЪТ НА НЕЩАСТНО ВЛЮБЕНАТА КРАСАВИЦА и КРАСАВИЦА С РАЗБИТО СЪРЦЕ СЕ ГМУРВА ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ. Но:
21
Безценна традиционна индуистка скулптура от времето на династия Чола (IX-XII в.), изобразяваща Шива, танцуващ в огнен кръг.