Двама местни жители, специалисти по събиране на див пчелен мед, ни казаха, че добре познават мочурливите места, и сами предложиха услугите си да ни заведат дотам. Трябва да кажа, че по принцип не обичам да ходя на лов с неопитни ловци. Обаче между туземците, е разпространено мнението, че те са родени познавачи на джунглите, което съвсем не е вярно. Затова винаги, когато ми беше възможно, предпочитах да ходя на лов само със своя оръженосец. Сега обаче нямах избор и потеглихме заедно с двамата събирачи на мед, които ни водеха.
Не след дълго намерихме следите на двата слона на едно място, където тревата беше силно утъпкана. Когато видиш пресни следи, винаги се вълнуваш. Това чувство обхваща ловеца независимо колко години е прекарал в горите. Видът на тези огромни стъпки те кара да стиснеш по-здраво челюстите си, а по краката ти пробягват ледени тръпки. Пред ловеца лежи неизвестната борба, а това винаги изпълва сърцето с трепет.
Като навлязохме в тресавището, ние се натъкнахме на места, осеяни с бодлива коприва. През време на лова съзнанието на ловеца е изцяло заето със следене на дирите на животното и той не обръща внимание на копривата. По-късно обаче отровата оказва своето въздействие. Започваш да се чувствуваш трескав и отпаднал. Покрай тресавището имаше извънредно много хапещи горски мухи. По големина и форма те много приличаха на конските мухи, които подлудяват конете по време на жътва в моята родина Шотландия. Тези насекоми са съвършено безшумни и кацат по теб, меки като памук. След това изведнъж те ужилват с хоботчетата си и започват да смучат кръвта ти. Непрекъснатото досаждане на мухите, придружено от трескавото състояние, което причинява копривата, прави ловеца невнимателен. Той върви напред разсеяно и току-виж попаднал в засада. С големи усилия на волята се мъчех да се концентрирам. Такова е състоянието на човек, който знае, че е пил много, и чувствува, че трябва да внимава да не се издаде с думи или жест.
Изведнъж до нас достигна шум от чупене на клон. Това показваше, че наближаваме слоновете. Бързо проверихме пушките си. И Мулумбе, и аз носехме пушки калибър 0,475, N2. Като си служехме с еднакви пушки, нямаше опасност да бъркаме патроните. Мухите като че ли останаха назад. Понеже забелязах, че клоните се търкаха в шапката ми и издаваха слаб шум, аз я хвърлих след една муха. Мулумбе провери вятъра. Беше променлив. Решихме да заобиколим и да вървим в зигзаг.
Шумът от храненето на слоновете беше замрял. Цялата джунгла беше замлъкнала. Мулумбе ме водеше напред през гъсталаците. Изведнъж надясно от нас се открои някаква огромна кафеникава маса. Мулумбе ме доведе до място, от което можех да стрелям в ухото. Куршумът ми удари на няколко сантиметра от ухото. След изстрела огромното животно се строполи като отсечено дърво. Това беше старият слон. Не можех да видя зъбите му, защото не исках още да се приближавам до него. Чаках младият слон да се раздвижи и да ни покаже къде се крие.
Мулумбе стоеше неподвижен до мен. В течение на няколко минути не се чу никакъв шум. След това чухме другият слон да идва към нас през храсталака. Беше чул изстрела, но явно не можеше да разбере неговото значение. Идваше да потърси приятеля си и да се увери, че с него всичко е наред.
Мъчех се да намеря уязвимо място, за да убия слона с един изстрел. Не можех да направя това, докато той вървеше между храстите. Почаках да дойде по-близо. Изведнъж двамата събирачи на мед дойдоха зад нас, видяха убития слон и се развикаха от радост. В този момент младият слон се извъртя и започна да бяга. Току-що бях вдигнал пушката си, за да стрелям в ухото му, но не успях. Отчаян, гръмнах, без да се прицеля точно. Чак когато натиснах спусъка, разбрах, че куршумът отива високо. Ударих слона в горната част на главата, докато бягаше навътре в гората.
Знаех много добре, че никой истински ловец не остава ранено животно, даже ако има много малка възможност да го проследи. Но да знаеш неписания закон на ловците е едно нещо, а да го прилагаш — съвсем друго. Когато трябва да пълзиш през гъсти храсти, ти се чувствуваш напълно безпомощен. Това усещане може да се сравни с кошмарен сън, в който искаш да избягаш от някакво зловещо привидение, а не можеш. Безпомощен си като мишка в капан. Тръните се забиват в дрехите ти и трябва да ги откачваш един по един. Лози се обвиват в краката ти и ако речеш да направиш някоя по-бърза стъпка, падаш напред по очи. Краката ти затъват в кал, лепкава като туткал, и докато се мъчиш да извадиш единия си крак, другият потъва още по-дълбоко. Мъчиш се да извадиш и втория, а в това време свободният ти крак е затънал отново. Мухите се вият над главата ти като ореол, щипят лицето ти и цялото ти тяло през тънките дрехи. Местата, ужилени от копривата, започват да парят силно, а отровата й те унася и замайва. И при всички тези неприятности имаш чувството, че те очаква смърт. Някъде в гъсталака дебне раненият слон. Той е неподвижен, с вдигнат хобот, за да следи посоката на вятъра, отворил широко уши, за да долови и най-слабия шум. Ловецът не може да върви срещу вятъра, защото трябва да следи дирите. Едно животно, застанало неподвижно, има големи предимства пред ловеца, който се приближава към него. Животното чака, почива си и се готви за нападение. Като не издава никакъв шум, то може да долови шума на преследвача. То знае точно къде е ловецът, а той няма представа къде е животното. Ако се наложи да проследиш някое животно в продължение на пет километра, ти непрекъснато си в напрежение, крачка след крачка. Не знаеш в кой момент то ще те нападне. Животното избира момента за нападение. Ловецът само знае, че нападението ще дойде, когато най-малко го очаква.