Когато фотоапаратът доби значение, равно на значението на пушката, разбрах, че и аз ще трябва да изучавам тънкостите на този нов спорт. Лично аз никога не съм виждал снимка, която да може да се сравни с един истински трофей, но като професионален ловец моята задача беше да доставям на моите клиенти това, което те искаха.
Снимането на диви животни понякога е много по-трудно от убиването им. Защото убиването на животното обикновено трае само един миг, а за да се получи хубава снимка, необходимо е дълго време. С часове съм напъвал мозъка си да измислям начини и всевъзможни трикове, които да задържат животното на едно място достатъчно дълго време и моите клиенти да могат да направят своите многобройни снимки.
Всеки ловец иска да убие лъва, когото срещне. Всеки фотограф иска да го фотографира. Винаги съм се отнасял към лъвовете с голямо внимание, защото ги смятам за опасни животни. Отначало мислех, че ще бъде почти невъзможно те да се фотографират. Но с няколко трика, свързани с психологията на лъвовете, снимките могат да станат без особен труд.
Първото ми пътуване с група любители, които искаха да фотографират лъвове, беше до равнините на Серенгети. Беше моторизирано пътуване. Моторизираните пътувания-сафари вече бяха напълно изместили ловните експедиции-пеша от старо време. Сега можехме лесно и бързо да преминаваме равнините, които в миналото ми бяха причинявали много страдания. Когато стигнехме до някоя бърза река, ние просто тръгвахме край брега, докато достигнем място, където можем да я преминем. Километрите не играят никаква роля за една кола.
След много неуспешни опити най-после сведохме задачата за снимането на лъвове до една проста формула. Тъй като методът, който прилагахме, хвърли интересна светлина върху интелекта на лъвовете, ще кажа нещо повече по този въпрос и ще го опиша с някои подробности.
Лъвовете в Серенгети бяха много. Нещо обикновено беше да срещнем към петдесет на ден. Като започнеш от величествените стари лъвове с огромни тежки гриви, които се мятат напред и назад с всяка стъпка на царствения владетел, и стигнеш до малките лъвчета, нашарени с тъмни петна, които играеха около майките си като малки котенца. Често виждахме цели семейства лъвове по двадесет или повече, налягали под сенките на акациевите дървета. Прекрасна гледка. Но за да се фотографират, животните трябва да се примамят да излязат на яркото слънце или поне да се изправят, за да не се слеят с високата трева. Трудно беше да се постигне това, без да ги изплашим.
Най-после разработихме следния начин: Обикаляхме с колата и като видехме група лъвове, обикновено налягали близо до някоя гора, аз минавах с колата край тях, като гледах да карам успоредно с групата, а не срещу нея, защото, ако се движех срещу лъвовете, те се плашеха. Като карах бавно, спирах камиона между лъвовете и близката гора. Защото, ако спра на друго място, лъвовете ставаха неспокойни и се скриваха в гората, а като преграждах пътя им към гората, те оставаха по местата си.
Не правехме никакви снимки още в началото. Маневрата с камиона се правеше само за да спечелим доверието на животните. Лъвовете ни поглеждаха внимателно и като че ли се замисляха дълбоко. На края, като се уверяха, че ние нямаме лоши намерения спрямо тях, те обръщаха безразлично глави. С това спечелвахме първия рунд. След това напускахме групата и карахме из равнината, докато видим някоя антилопа, която убивахме за примамка. Закачвахме антилопата с кука и я връзвахме за дълго въже, което влачехме зад камиона. С убитата антилопа ние се връщахме при лъвовете, като се движехме в посока срещу вятъра. Един от нас откачваше антилопата и ние отминавахме по посока на вятъра. След това спирахме и чакахме. Няколко минути по-късно лъвовете усещаха миризмата на антилопата. Ставаха един след друг, обръщаха глави в посока на вятъра и широко разтваряха ноздри. Най-после един от тях тръгваше към убитото животно, а другите бавно поемаха след него. Първият лъв опитваше антилопата, а останалите стояха и го гледаха. След няколко минути всички лъвове започваха да разкъсват животното.