Това беше вторият рунд. Понякога имаше някои изменения. Ние се приближавахме бавно към лъвовете и започвахме да правим снимки. Колата се приближаваше все по-близо и по-бързо. Лъвовете свикваха с нашето присъствие и не ни обръщаха внимание.
В първите дни, когато започна фотографирането на лъвове, беше неразумно да се протяга ръка или крак вън от камиона и даже да се казва нещо. Лъвовете веднага побягваха. Те, изглежда, не свързваха камиона с хората, а го смятаха за някакъв вид животно. По-късно, когато лъвовете свикнаха с колите, тази предпазна мярка стана излишна.
Скоро открихме и друго нещо. Когато карахме колата бавно и пускахме дълго въже да се влачи след нея, лъвовете се спускаха и си играеха с него, както домашните котки гонят влачещото се въже. Този трик винаги даваше много забавни снимки.
Някои лъвове се различаваха много един от друг по начина, по който реагираха към нас. Спомням си веднъж в една група лъвове, която снимахме, имаше един лъв с черна грива, който беше особено злонрав. Този стар ветеран на джунглите непрекъснато биеше другите лъвове, и то доста силно, и ръмжеше заканително към тях. Когато се опитахме да фотографираме и него, той се спусна към камиона и с едно просто „хуф“ ме накара да посегна към пушката си. Една от съпругите му най-сетне се залови с успокояването му. С истинска женска интуиция тя, изглежда, разбираше, че ние няма да им причиним никакво зло. Лъвицата не искаше съпругът й да прави сцени, които могат да лишат всички от обеда им, затова остави антилопата и се приближи до стария лъв. Слушахме я как започна да мърка гальовно, като търкаше гръб в тежката увиснала гуша на лъва. Няколко минути след тези грижи на лъвицата старият лъв се успокои и показа удоволствието си, като започна да уринира със спазматични прекъсвания. Доволна, лъвицата го остави и се върна към месото. Това беше идеален пример на тактична жена, която успокоява своя избухлив другар.
Фотографирането на лъвовете в миналото криеше известни опасности, но сега то е съвършено лека работа. Когато дивечът в Кения започваше да намалява, правителството определяше няколко огромни района за резервати за опазване на дивеча. Като чувствуват, че са под закрила, лъвовете в тези резервати стават напълно безразлични към хората. Лъвовете изобщо много бързо се приспособяват към околната среда. Когато има любезни хора, които убиват антилопи за тях заради някакви снимки, те просто стават като паразити и започват да зависят от хората. В някои области лъвовете напълно разчитат на хората и чакат някоя снимачна експедиция, за да им достави храна.
В много резервати лъвовете така са свикнали с хората, че изстрелът от пушка даже ги привлича. Те знаят, че изстрелът означава убиването на антилопа, която някой фотограф приготвя за тях. Някои от тези лъвове просто тичат след всеки камион като големи кучета и очакват хората в камиона да им дадат храна. Ако камионът спре, лъвовете предпочитат да легнат на сянката, която той хвърля, отколкото да отидат на сянка под близкия храст. Виждал съм любовна сцена на лъв и лъвица само на няколко метра от камиона.
Това естествено улеснява до голяма степен задачата на фотографа. Веднъж получих радиограма от клиент, който пристигаше в Кения със собствения си самолет и с група приятели. Те специално искаха да правят снимки на лъвове. Помолиха ме да разчистя малка площадка в равнината, където самолетът трябваше да се приземи, и оттам веднага тръгвахме на сафари. Група момчета и аз отидохме с камион до посоченото място и започнахме да чистим високата трева. Докато работехме, увлечени в работата, аз забелязах, че покрай нас минаха осем лъвици и един великолепен стар лъв. Самолетът трябваше да пристигне след един час и аз реших да приготвя една истинска изненада за моя клиент. Скочих в един от камионите и потеглих към гората. На около стотина метра убих антилопа. Вдигнахме убитото животно и го сложихме близо до мястото, където щеше да се приземи самолетът. Лъвиците и лъвът бързо пристигнаха и започнаха да късат месото. Когато самолетът се приземи, лъвовете привършваха яденето. Без следа от уплаха те се приближиха и застанаха така, като че ли питаха: „Е, какво, носите ли ни още месо?“ Гостите, които бяха очаквали дълго и трудно преследване на лъвове, спряха до отворената врата на самолета, гледаха втренчено животните и не можеха да повярват на очите си. Трябва да си призная, че много ми хареса тази шега. Знаех, че моят клиент години наред ще разказва тази случка след някой вкусен обед.
Туземците изпитват голям страх от лъвове и не могат да повярват, че животните могат да станат толкова кротки. Понякога, като поставяхме месо за примамка на лъвове за някоя група фотографи, цяло семейство лъвове идваха към нас в най-добро и приятелско разположение. Местните момчета обаче бягаха, изплашени като зайци, и се криеха в камиона. Когато месоядно животно види някой да тича, то се спуска след него. Даже домашното куче гони всеки, който започне-да тича. Но тези лъвове не се интересуваха от нищо друго освен от убитата антилопа. Чувал съм туземците да разказват, че лъвовете не ядели бели хора, а само цветнокожи. Това беше единственото оправдание, с което обясняваха бягането си.