Като смятаха, че фотографирането на едри животни не беше достатъчно, хората започнаха да записват и на магнитофон звуци от техните гласове. Веднъж придружавах един мъж и неговата съпруга, които искаха да запишат на магнитофон лъвско ръмжене. Те имаха специален камион „Бедфорд“, снабден с най-модерни звукозаписвателни апарати. Убих една зебра за примамка на лъвовете и клиентът постави микрофона си близо до убитото животно. Надявахме се, че инструментът ще успее да долови ръмженето и другите звуци, които лъвовете издават при хранене.
След малко до зебрата се приближиха няколко прекрасни лъва. Надеждите ни бяха големи, когато започнаха да се хранят. В групата имаше една стара лъвица и останалите започнаха да я блъскат настрана от месото. На края „старата дама“ се разсърди. Като се огледа наоколо, тя видя микрофона и помисли, че и той става за ядене. Дойде до него, захапа го и започна да го дъвче. Човекът изпадна в ярост. Цялата му работа се проваляше. Той започна да скача нагоре-надолу, махаше отчаяно с ръце и се мъчеше да прогони лъвицата. При тези движения той събори шапката си. Лъвицата веднага остави микрофона и грабна шапката. Щом я улови в уста, тя започна да я къса на парчета. Това беше единствената шапка, която моят клиент носеше при пътуването си. Докато лъвицата късаше шапката, аз гледах изражението на лицето му. Беше много забавен. Започнах да се смея с глас. Просто не можах да се сдържа. Оправдавам го, че изрече редица думи, които не се пишат в книги, а в това време благочестивата му съпруга го гледаше с ужас.
Само в едно отношение фотографите си приличат с ловците. Независимо колко хубав трофей има даден ловец, той непрекъснато се стреми да намери по-добър. Същото е и с фотографа. Каквито и снимки да е направил, той непрекъснато се опитва да намери нещо още по-сензационно. Докъде отиват тези хора в стремежите си, е просто удивително. Придружавах група фотографи, които седмици наред правиха снимки на лъвове във всевъзможни положения. След като бяха филмирали лъвове, които се хранят при убито животно, лъвове, налягали под трънливи храсти, лъвове, които тичат след камиона ни, те искаха животните да заемат още някои пози. Опитах всички трикове, които знаех. Закачих трупа на антилопа на клона на едно дърво, за да накарам лъвовете да скачат нагоре. Влачихме убито животно успоредно с камиона, за да вървят лъвовете след миризмата паралелно с фотоапарата. Исках да дам възможност на клиентите си да направят снимки на лъвове отстрани. Но такива снимки бяха правени и от други фотографи преди тях, а моите клиенти искаха да надминат конкурентите си. Най-после на един от тях му хрумна следната гениална идея:
„Защо да не направим един филм на лъвове и хора, които се хранят заедно? — предложи той. — Това ще бъде великолепно. Никога досега не е Правен такъв филм“.
Речено, сторено. Сложихме маса, покрихме я с ленена покривка и поставихме ваза с цветя в средата. Сложихме прибори и наредихме столовете наоколо. Менюто ни беше салата от зеленчуци, плодове и бира. Убихме една зебра и я довлякохме успоредно на масата. Заковахме я добре с колчета в земята да не би лъвовете да я отместят и да излезе извън фокуса. Тримата фотографи заеха местата си в камиона до фотокамерите си, а останалите от групата насядаха около масата.
Гръмнах с пушката си няколко пъти, за да привлека лъвовете. Скоро се зададе едно семейство лъвове и бързо се приближи до нас. Не след дълго те всички се наведоха над зебрата и започнаха да я разкъсват. Кинокамерите зашумяха. Разтреперани от страх туземци в бели дрехи започнаха да сервират яденето. Куражът им беше значително подкрепен от щедрото раздаване на бакшиш. Двата обяда протичаха само на няколко стъпки един от друг. Лъвовете не ни обръщаха никакво внимание, не се интересуваха какво правим. Искаха само да ги оставим спокойно да завършат обяда си.
Такъв е ловът с кинокамера в Африка днес. Изминат е дълъг път от времето, когато ловът на лъвове изискваше самообладание и точен прицел, ако ловецът искаше да се върне жив и здрав от джунглите.