Но филмирането на друг едър дивеч съвсем не е така проста работа, особено като се има пред вид, че кинооператорите непрекъснато искат снимки „в действие.“ Бил съм водач на много фотографи и независимо от това, което казват в началото, рано или късно всички заявяват, че искат да заснемат животните в момент на нападение. Когато някой клиент ме ангажира за фотографско пътуване, той обикновено започва тържествено с думите: „Вижте, Хантър, искам едно нещо да се разбере ясно. Аз не съм от тези хора, които искат да убиват бедните диви животни. Не, съвсем не това. Аз искам да ги филмирам. Няма да има никаква стрелба през нашето пътуване.“
До известно време всичко върви гладко. Клиентът среща своя първи носорог, първия бивол, първия слон. Той навива хиляда метра в своята кинокамера. След това започва да става неспокоен.
В края на краищата животните във филма не правят нищо особено. Те само стоят около храстите или се хранят. Филмът се нуждае от малко действие. Най-после клиентът се обръща към мен с известна нерешителност: „Хантър, дали не можем да накараме някое от тези животни да се спусне срещу нас? Ей така, само за да го заснема?“
„Това може да стане лесно — отговарям аз. — Но в такъв случай ще трябва да застрелям животното.“
По лицето му виждам как се колебае. Човекът искрено обича животните. Но той ясно си представя този кадър на екрана — животно, което напада и което върви точно срещу обектива на апарата. Какво напрежение! Как ще се възхищават неговите приятели от тази сцена! Какво хладнокръвие от негова страна да стои спокойно и да филмира, докато животното връхлита върху него! Най-после той ми каза като заключение: „Само този единствен път.“
Фотографите най-много обичат да филмират „сцени на нападение“ с носорози. Слоновете са много несигурни. Биволите са много свирепи. Но носорогът е доста страшен, за да направи филма интересен, и все пак човек лесно може да се справи с него. Обикновено филмирането протичаше по следния начин:
Обикаляме с камиона, докато забележим носорог да пасе някъде на открито. Операторът изважда филмовата камера, измерва светлината и наглася филтъра. Аз изваждам пушката и чакам, докато той се приготви.
Следната стъпка е да минем между носорога и гората, защото, като се изплаши, носорогът инстинктивно побягва към гората. Като стигнем на определеното място, клиентът насочва кинокамерата. Носорогът престава да пасе тревата и вдига глава. Много често той бързо се затичва към нас, за да разбере, какво става. Много често ние започваме да викаме и ръкомахаме, за да го прогоним. Но когато искаме той да връхлети върху нас, аз чакам, докато той спре пред нас и започне да ни гледа. Тогава леко започвам да клатя тялото си надясно и наляво. По някаква непозната причина, известна само на носорозите, едно внезапно движение или високо извикване ги кара да побягнат панически към храстите. Лекото разклащане на тялото обаче винаги ги кара да нападат.
Носорогът навежда заканително глава и се втурва към нас. В последния момент аз стрелям и го повалям пред самия обектив на апарата. Като употребявам пушка калибър 0,500, зная със сигурност, че ще поваля животното в последния момент. По-късно фотографът ще има да разказва:
„Всъщност аз съм против убиването на животните, но в този случай носорогът връхлетя върху нас и ловецът трябваше да го убие за самозащита.“
Начинът, по който носорогът държи опашката си, винаги доказва какви са намеренията му. Ако опашката е вдигната направо нагоре във въздуха, животното е изплашено и гледа да избяга и се скрие. Когато ще напада, опашката му е отпусната надолу. Когато видя, че опашката на носорога отива нагоре, аз пошепвам на клиента си да не прави никакво движение, нито да издава някакъв звук, докато успея да предизвикам носорога да се спусне към нас.
Всички тези уловки са много жестоки за нещастните носорози. Затова, ако фотографът иска да снима филм с нападение на животни, аз настоявам да си извади съответното позволително за лов. След това той има право да убие най-много два носорога по какъвто начин намери за добре.
Веднъж придружавах един млад американец на име Уолтър Сайкс, който искаше да заснима носорози. Уолтър беше само на шестнадесет години, но беше увлечен до безумие във фотографията. Това момче успя да направи най-хубавите филми, които изобщо някой е правил на нападащи носорози, защото се случи в един ден да имаме шест истински нападения от носорози и всички без всякакво предизвикателство от наша страна. Не мога да намеря достатъчно силни думи, за да опиша смелостта на този юноша. Не съм срещал друг ловец с такова хладнокръвие в момент на смъртна опасност.