Този паметен ден бяхме на лагер в околностите на йеида. Уолтър вече беше направил доста сполучливи кадри на носорози, но искаше още. Бяхме се уговорили аз да не предизвиквам нападение и ако някой носорог се приближи до нас, да се опитам да го прогоня, а не да го застрелвам. Обикаляхме с камиона из откритата равнина, осеяна с трънливи дървета, и забелязахме носорог, който пасеше. Спряхме камиона настрана и тръгнахме внимателно към носорога, като гледахме да вървим в посоката срещу вятъра. Носорогът продължаваше да се храни, като с кътните си зъби издаваше шум, който напомняше на ръчна машина за лющене на слънчоглед. Уолтър вдигна апарата и започна да снима. Изведнъж носорогът се затича към нас.
Когато беше на повече от двадесет метра, извиках силно, за да го прогоня. Никога не оставям опасно животно да се приближи на по-малко от двадесет метра до нас. Ако дойде по-близо, инерцията, с която се движи, ще го хвърли върху самия ловец, освен ако куршумът го удари точно в сърцето или мозъка. Като извиках, носорогът се завъртя бързо настрана, както правят играчите на ръгби и мина надясно от нас. Уолтър каза: „Не знаех, че тези животни могат да се обръщат толкова бързо.“ Много бих искал ловците, които твърдят, че можели лесно да отскочат встрани за да избягнат нападението на носорог, да бяха видели бързината, с която това животно профуча край нас.
Не зная защо носорозите в Йеида бяха толкова враждебни, но същия ден имахме още пет други нападения. Единия път аз трябваше да стрелям в зурлата на животното. То премина между мен и моя оръженосец. След това преживяване бях готов да тръгнем обратно към лагера, но Уолтър искаше да направим още една снимка. И макар че денят вече преваляше, ние продължихме да търсим носорози. Отправихме се към една долина, която справедливо може да се нарече „крепост на носорози“, тъй като винаги е пълна с носорози. Видяхме един грамаден женски носорог, застанал под акациево дърво. Уолтър веднага започна да снима. Забелязах, че животното започна да става неспокойно и всеки момент можеше да се спусне към нас. В това време моят оръженосец-туземец ми посочи с устни надясно и наляво. Други два носорога се приближаваха към нас от двете ни страни. Нямах намерение да бъда „обкръжен от носорози“ едновременно от три страни. Бутнах Уолтър по рамото и започнахме бързо да отстъпваме назад. Миг след това старият женски носорог се спусна към нас.
Когато започна да тича към нас, носорогът беше на около четиридесет и пет метра. По-късно измерих това разстояние. В същия миг Уолтър вдигна камерата си и започна да снима нападението. Аз чаках с насочена пушка. Извиках, за да накарам носорога да се върне. Той обаче продължи да се приближава. Оръженосецът ми започна да крещи и да размахва ръце. Животното не обърна внимание и на това. Без да снема око от визьора на кинокамерата си, Уолтър промърмори: „Когато кажа стреляйте, тогава ще гръмнете.“
В такива случаи ловецът е длъжен да оправдае доверието, което клиентът има в него. Уолтър напълно вярваше, че аз ще поваля носорога още с първия изстрел. Чаках с насочена пушка, а животното се приближаваше към нас. При такива критични обстоятелства минутите минават светкавично бързо. Ударите от копитата на носорога се чуваха все по-силно и по-силно. Главата беше наведена под ъгъл, готова да подхвърли жертвата си. Уолтър спокойно продължаваше да върти кинокамерата си. Когато носорогът дойде на двадесет метра от нас, вдигнах пушката си и с нетърпение зачаках Уолтър да ми каже да стрелям. Той не продумваше нито дума, а носорогът стремително приближаваше. Сега беше на по-малко от петнадесет метра. Не можех повече да чакам. Пръстът ми натисна спусъка. В същия миг Уолтър каза: „Стреляйте.“ Гласът му и изстрелът на моята пушка прозвучаха едновременно. Тежката ми двуцевка изтрещя. Носорогът падна на място. Куршумът го удари между ухото и окото. Той падна тежко на земята и остана неподвижен. Не потрепна дори с крак. Уолтър, блед, но невъзмутим, спокойно се обърна към мен: „Господине, сега видях как вие действувате“.
Малко други посетители на Африка имаха щастие да видят толкова много нападения на носорози, колкото Уолтър Сайкс. Но аз не познавам никой друг, който да заслужава тази привилегия повече от него, защото Уолтър наистина беше много смело момче и истински ловец по сърце.
Хората обикновено мислят, че фотографирането на едър дивеч е безобидно развлечение, докато ловът на животните с пушка е жестоко занятие. На практика обаче няма голяма разлика между двата вида спорт. Ако един фотограф иска наистина първокласни кадри от носорог, бивол или слон, той рано или късно непременно ще предизвика нападение на някой от тях. Тогава животното трябва да бъде убито. Фотографите рядко отчитат този прост факт. Те мислят, че един раздразнен женски слон с малко слонче ще разбере намеренията на фотографа и ще позволи да му се направят безброй много снимки. Обаче така става рядко. Женският слон издава един или два предупредителни звука. Ако човекът не се оттегли в същия миг, той решава да се разправи, както намери за добре.