Бяхме намерили стадото на открито място и апаратите бяха нагласени. Стадото обаче отказваше да ни съдействува. Всички слонове се събраха в кръг и обърнаха опашките си към кинокамерите. Кадърът нямаше да бъде добър и директорът ме накара да ги прегрупирам, така че главите им да бъдат към фотоапаратите. След като размислих, реших да изпратя едно от момчетата в посока срещу вятъра, за да могат слоновете да усетят миризмата му. Смятах, че полъхът на човешка миризма ще ги накара веднага да се обърнат към нас. Самият аз не можех да отида, защото трябваше да стоя с пушка в ръка до кинооператорите и да пазя да не ги нападне някой слон. Момчето, което изпратих, беше от племето масаи, прекрасно и смело момче, както всички хора от племето масаи. Те са прочути с бързото си бягане. Това момче беше бързо като стрела. Това всъщност спаси живота му. Момчето направи кръг около стадото, като вървеше към посоката, от която духаше вятърът. Като го подушиха, слоновете вдигнаха хоботите си нагоре и аз започнах да чакам стадото да се обърне към нас. В това време един млад слон се измъкна заднешком от групата, изтръби гневно и се спусна след момчето.
Слонът беше много далеч от мен, за да го застрелям. Малкият масаи започна да бяга с всички сили. Слонът го приближаваше много бързо. Момчето хвърли одеялото си, единственото нещо, с което се покриваше, като се надяваше, че слонът ще се спре да го разкъса. Слонът обаче даже не погледна одеялото. Момчето безспорно бягаше силно, но краката на слона като че ли не се докосваха до земята. Нямаше никакво прикритие наблизо и аз изтръпнах, като си помислих, че момчето е изгубено.
Изведнъж масая достигна до един пясъчен нанос, широк около метър и осемдесет, бързо го прескочи и продължи да бяга нататък. Слонът обаче не можа да прескочи наноса. Беше спрян, като че ли пред него се издигаше каменна стена. Слонът тичаше напред и назад край него, тръбеше бясно с хобота си и се мъчеше да намери начин да премине от другата страна. Най-сетне сърдито се отказа и се върна към стадото. Междувременно останалите слонове се бяха обърнали към нас и операторите усилено снимаха филмите, които така силно желаеха да направят.
Може би ще дойде ден, когато кинокамерите ще заместят пушките в Африка. В много отношения без съмнение това ще бъде хубаво нещо. И все пак аз съм щастлив, че моят живот протече през епохата, когато ловецът излизаше срещу грамадните животни с пушка в ръцете си, а не с фотоапарат. Понякога ми се струва, че животните предпочитат пушката пред апарата.
Най-опасните диви животни
Години наред клиенти са ми задавали следния въпрос:
„Хантър, според Вас кой е най-опасният вид едър дивеч в Африка?“ Никой човек не може да отговори точно на този въпрос, но като рискувам да повторя нещо, което съм казал по-горе в книгата си, ще се опитам да направя едно кратко обобщение. Много зависи от обстоятелствата. Едно животно, което е много опасно в гората, лесно може да се убие в откритата равнина. Ловците също много се различават по своите индивидуални качества, така че някое животно, което един ловец смята за опасно, не би създало голямо безпокойство на друг. Така например ловец, който бързо манипулира с пушка, няма да сметне нападащия лъв за опасно животно, докато друг ловец с по-бавни рефлекси ще го намери за много опасен.
Също така от голямо значение е и опитността, която ловецът е придобил. Някои ловци се специализират за някой вид дивеч, научават навиците на животното и започват да мислят, че това животно се убива лесно. Същият ловец, изправен пред друг вид дивеч, вероятно ще срещне големи трудности и естествено ще си извади заключение, че това животно е подло и агресивно. Човек може да е бил години наред професионален ловец и пак да смята, че е трудно да определи правилно характерните особености на различните видове едър дивеч.
Много от дивите животни коренно са променили характера си през последните шестдесет години благодарение на това, че непрекъснато са преследвани от ловци. В началото на този век някои животни са били лесни за убиване. Сега обаче те са станали по-хитри и опасни. Имам пред вид специално слоновете. Сега те знаят, че хората са техни врагове и не са така доверчиви, както са били в миналото.
Преди години един мой приятел се сдружи с прочут ловец на слонове от старите времена. Тогава е имало много събирачи на слонова кост. Старият ловец беше убил над две хиляди слона в миналото. Двамата тръгнаха на сафари. Приятелят ми настояваше и аз да отида с тях и да взема една трета от зъбите на убитите слонове. Отказах. Старият ловец беше познат с това, че употребяваше лекокалибрена пушка. Имах чувството, че този човек само ще дразни и плаши слоновете, без да ни помага да съберем слонова кост.