Случвало ми се е да бъда обграден от три носорога в едно и също време, да убия единия (женския носорог) и да видя как двата мъжки носорога от кортежа изчезват в гъсталака в две различни посоки, и то така бързо, че просто да не ги видя, когато побягнат. Ако тези носорози бяха биволи, те щяха да продължат атаката си и или единият, или другият щеше да ме повали с рогата си.
С това не искам да кажа, че носорозите винаги побягват при изстрел. Друг път пак бях обграден от три носорога при подобни обстоятелства. Носех специална 0,500-калибрена двуцевна пушка. С десен и ляв изстрел повалих двата носорога, които бяха отпред. Обърнах се да взема втората пушка от оръженосеца си. Оръженосецът ми беше потънал в дън земя. Беше избягал при нападението на носорозите заедно с моята резервна пушка.
Третият носорог вече връхлиташе върху мен. И досега ясно си спомням лицето му. Очите му бяха почти затворени и приличаха на две цепнатинки. В последния момент аз се опитах да скоча встрани. Като направих това, изведнъж усетих, че бях подхвърлен високо във въздуха, и то с бързина, която много ме учуди. За мой късмет носорогът не се върна да ме намуши. Изобщо носорозите са еднопосочни животни, Чувал съм, че при атака те затварят очи. Моите наблюдения в горния случай потвърждават това. След това обаче аз се постарах такова близко проучване на носорог в момент на нападение да не се повтаря.
Разказвам тази случка, за да покажа, че никой не може да каже точно какво може да направи едно животно в джунглите. И поддържам твърдението си, че малко носорози ще продължат да нападат, след като са чули изстрел от пушка. Следователно аз ги слагам на четвърто място в списъка на опасните животни. По-опасни са от слона, понеже са по-нападателни по природа, но по-малко опасни са от бивола, лъва и леопарда.
Много ловци-любители смятат бивола за най-опасния вид едър дивеч в Африка. Много има да се каже в полза на това твърдение. Биволът продължава да напада въпреки нанесена рана от пушка. Често той е много нападателен и връхлита при сравнително малко предизвикателство. Когато напада, той обръща твърдата предна част на главата си към ловеца и само куршум от много тежкокалибрена пушка може да го убие. Ако събори ловеца, биволът непременно се връща, за да го промуши. Освен това той е много коварен противник. Прави кръг, застава до дирите си и търпеливо чака ловеца. Така обикновено прави раненият бивол, който знае, че не може да отиде много далеч.
За разлика от другите животни всичките сетива на бивола са добре развити. Както споменах по-горе, слонът и носорогът имат отлично обоняние, но лошо зрение. Лъвовете и леопардите имат добро зрение, но за животни обонянието им не е силно развито. А при бивола зрението, слухът и обонянието са еднакво добре развити. Това е страшна комбинация.
Защо тогава аз не смятам бивола за най-опасния вид едър дивеч в Африка? Големината на бивола му пречи да бъде такъв. Никое животно, което тежи над хиляда килограма, не може умело да се скрие никъде освен в най-гъстите горски шубраци. Освен това нападащият бивол представлява толкова голям прицел, че ловецът може да бъде съвсем сигурен, че все ще го улучи някъде. Ако употребява тежка пушка, непременно ще го повали. След това с втория куршум ще го довърши.
Трябва да се има пред вид и друго обстоятелство. Когато биволът напада, на вас ви се струва, че той идва с бързината на вятъра. Но всъщност той не може да се движи със скорост, по-голяма от тридесет и пет километра в час. Нито пък още със спускането си може да развие най-голяма бързина. Това дава възможност на ловеца да вдигне пушката си и да се прицели. Именно поради тези причини аз поставям бивола на трето място от опасните животни на Африка.
Остава да разгледаме лъва и леопарда, животни от семейството котки. Лъвът поставям на второ място от опасните животни. Той може да се скрие зад малко храстче, има огромна бързина, която е голяма още в първия момент, достига максимална скорост още при първия скок — всички тези фактори са от голямо значение. Освен това той представлява малък прицел в сравнение с бивола. Той се хвърля към ловеца с няколко големи скока. Това прави трудно прицелването. Смел е като бивола и не се плаши от изстрел. Хвърля се или да убие, или да падне убит. Ако удари ловеца с цялата си тежест, ловецът вероятно ще изпадне в безсъзнание. Това е щастие за самия ловец, защото няма да усети болка при разкъсването, което следва събарянето.
Както обясних в главата за фотографията, лъвовете са различни при различни обстоятелства. Човек може да ги убива от камион без всякакво безпокойство или опасност. Същото може да стане и от прикритие — бома или махан. Но да вървиш по дирите на лъв в джунглите е съвсем различно нещо. В този случай лъвът има предимство. Той знае къде си ти, а ти нямаш представа къде е той. Трябва ти да дойдеш до него, а не той до теб. Слонът, носорогът и биволът могат да бъдат предизвикани да нападнат, като по този начин, дават известно предимство на ловеца. Пълзящият лъв се спира и чака, докато разбере, че ще те стигне още с първия скок. Читателят трябва да има пред вид, че сега говоря за сам ловец, който върви по следите на един-единствен лъв. Ако ловецът има помощници, те могат да му помогнат и да изгонят лъва да излезе на открито място. Тогава работата се опростява. Имам пред вид и това, че лъвът знае, че го преследват ловци, а не е подплашен внезапно с камъни, за да побегне от някое дере. Но да тръгнеш в джунглите след лъв сам с оръженосеца си е много трудна и опасна задача.