Леопардът е хитро животно. Когато разбере, че го преследват, той често се изкачва на някое дърво и ляга върху клон, надвесен над пътеката. Ако ловецът не забележи леопарда, той обикновено го остава да отмине. Ако обаче ловецът случайно погледне към клона и погледът му срещне погледа на леопарда, последният светкавично се хвърля върху ловеца. Повечето животни ръмжат, но продължават да бягат навътре в гората, когато разберат, че ловецът ги е открил. Леопардът, напротив, само ако види, че по лицето на човека пробягва сянка от разпознаване, моментално напада.
Два пъти бях с ловци в джунглите и минахме под дърво, на което се беше скрил леопард. И в двата случая леопардът лежеше неподвижно до момента, в който ловците повдигнаха поглед нагоре. В същия миг леопардът скачаше. Само изстрелът, бърз като светкавица, спасяваше ловците от обезобразяване или от нещо по-опасно.
Леопардите се чувствуват у дома си не само на земята, но и по дърветата. Така че, когато човек ги преследва, той трябва да гледа не само в шубраците от двете страни на пътя, но и по клоните над главата си. Това затруднява преследването на дивеча.
Единственото нещо, което издава скрития в листата леопард, е опашката му. Колкото хитри и изкусни жители на джунглите да са леопардите, те често оставят опашките си да висят. Аз съм убил доста леопарди именно поради това, че, скрити в дървото, те ме причакваха, но бяха забравили да скрият опашките си.
Във всяко друго отношение леопардите са много ловки. Начинът, по който примамват домашните кучета, показва тяхната интелигентност. Леопардите много обичат кучешко месо, но бягат, изплашени от група кучета. Половин дузина малки кученца могат да задържат на дървото и най-грамадния леопард за неопределено време. Но когато кучето е само, леопардът се излага на големи опасности само и само да успее да го убие и изяде. Понякога той си служи и с измама.
Когато подуши леопард, кучето обикновено започва да лае яростно, но внимава да не се отдалечи от палатката на господаря си или от входа на къщата. Леопардът отива до някое открито място и ляга на земята, като се преструва, че не обръща внимание на лая на кучето. След това започва тихо да мърка и леко размахва опашката си ту на една, ту на друга страна и държи главата си ниско до земята, както правят кучетата, когато искат да поиграят с друго куче. Няколко минути по-късно кучето започва да се интересува от леопарда. То идва по-близо, за да види какво става, души внимателно и е нащрек. Леопардът свива-задните си крака под тялото си и е готов да скочи, но се преструва, че лежи спокойно. Само от време на време поглежда към кучето, върти глава и мърка доволно. Най-после кучето се измамва и се приближава. Без всякакво предупреждение леопардът скача изведнъж към нещастното животно, като че ли е подхвърлен от пружина. Никое куче, даже и най-голямото и най-смелото, не може да се спаси от леопарда. Ноктите му са дълги около два сантиметра и половина, а и самите му лапи са страшни. Леопардът захапва кучето за гърлото и впива нокти в корема му. Щом кучето издъхне, леопардът отнася трупа в най-близкия гъсталак и веднага го разкъсва.
Почти винаги леопардът скрива остатъка от месото на разклонението на някое дърво, за да го предпази от други животни. Големите леопарди изкачват товар от около петдесет килограма високо на някое дърво, даже и ако няма клони по стъблото на дървото, които да помагат при катеренето. През деня леопардът ляга да спи на някое близко дърво, и щом се стъмни, той се връща при жертвата си, за да я дояде.
Това страшно животно има само една добра черта. За разлика от лъвовете леопардът има само една съпруга. Силни чувства свързват двойката. Веднъж сложих отрова за един женски леопард, който непрекъснато унищожаваше стадото на един заселник. На следната сутрин отидох да видя какво беше станало. Намерих женския леопард прострян върху отровната примамка. До мъртвия женски леопард лежеше съпругът, който нежно беше облегнал глава на тялото на мъртвата. Като ме видя, той скочи. Аз го застрелях и той падна до възлюбената си съпруга.