Да преследваш леопард във висока трева може би е по-лесно, отколкото да го преследваш в джунглите, но все пак не е лека работа. Той не бяга, когато хвърлиш камъни. Даже ако случайно го удариш с камък, той не помръдва. Лъвът почти винаги издава присъствието си, когато хвърлиш камък, и започва да ръмжи, но леопардът остава напълно спокоен до момента, в който е сигурен, че може да те нападне.
Старейшините от племето масаи веднъж ми изпратиха вест да убия един леопард, който причинявал големи щети на стадата им. Двама млади морани бяха ходили по следите на леопарда, но бяха страшно обезобразени от ноктите му. Когато пристигнах в селото, бях изумен от големите пакости, които животното беше причинило на хората. Леопардът убиваше по пет-шест глави добитък в една нощ, без даже да се докосне до месото им, като че ли само от любов към убиването.
Тръгнах по дирите на леопарда. Близо до селото имаше няколко скалисти хълмчета, съставени от огромни камъни, закрепени един върху друг. Скалите изглеждаха като поставени по механичен начин. Не им влияе нито замръзване, нито топене. Те стоят така една върху друга, векове наред и сигурно ще продължат да стоят векове след нас. На вид изглеждаха, като че ли и най-слабият ветрец ще ги събори. Между грамадните блокове имаше пукнатини, прекрасни места за скривалища на леопарди. Забелязах стъпките на леопарда между огромните продълговати блокове, но не можех да го проследя до леговището му. Следите се губеха по камъните. Завърнах се в селото, без да направя нещо.
През нощта в ограденото място, където почиваше добитъкът, настана голяма бъркотия. Животните бягаха в паника, а хората крещяха. На сутринта намерихме още едно теле, удушено от леопарда по същия начин, както и другите животни преди. Помолих собственика на стадото да ми даде теленцето. Сложих го като примамка, а моите момчета ми направиха махан на едно удобно дърво наблизо. Седнах горе и зачаках появяването на леопарда.
Към десет часа вечерта видях леопардът да се промъква безшумно в тъмнината и да приближава внимателно към теленцето. Вървеше съвсем тихо. Беше грамаден и аз отначало помислих, че това е лъвица. Дойде до мъртвото животно и клекна до него, за да се храни. Едва го различавах от тъмната земя. Реших да стрелям веднага щом се изправи. След половин час той стана и аз виждах, как мята опашка ту на една, ту на друга страна. Прицелих се и стрелях малко по-ниско, понеже в тъмнината човек обикновено стреля високо. Животното направи огромен скок и изчезна. Знаех, че го нараних, но понеже беше много тъмно, не можах добре да се прицеля. Надявах се, че съм го ударил добре. Не рискувах да сляза от махана в тъмното, а почаках да съмне.
Като се развидели, разгледах земята наоколо и забелязах кръв. Без съмнение следите бяха на самия леопард, който нападаше добитъка и чиито дири бях проследил до скалите край селото предния ден. Не бях се прицелил добре. Иначе леопардът щеше да падне някъде на стотина метра разстояние. Не оставаше нищо друго, освен да го проследя до леговището му в скалите.
Потеглих придружен от четирима морани, въоръжени с щитове и копия. Дирите водеха до входа на малка пещера. Двама от мораните отсякоха дълъг прът и започнаха да го въртят във вътрешността на пещерата, а другите стояха до мен с копия в ръка. Изведнъж се разнесе свирепо ръмжене, което ечеше от стените на пещерата. Миг след това леопардът изскочи като стрела. Той продължаваше да ръмжи при всяко вдишване и издишване. Събори двамата масаи, които държаха пръта, и скочи към един от другите ми помощници. Човекът посрещна леопарда с копието си, но не го улучи. В миг леопардът се хвърли отгоре над щита му, одраска лицето му и го захапа за рамото. Човекът падна на земята, а леопардът още стискаше със зъби рамото му. Вторият моран хвърли копието си към леопарда. То премина така близо до мен, че острието му проби единия крачол на панталона ми. В миг леопардът се обърна и захапа ръката на другия ловец. Човекът падна на земята, а леопардът продължаваше да го драска и с предните, и със задните си крака, а зъбите му стискаха ръката му.
Всичко това стана за няколко секунди, по-бързо, отколкото е необходимо да се разкаже. Забих дулото на пушката си в дебелия врат на леопарда и стрелях. Пробих огромна дупка във врата му. Това беше краят на най-страшния леопард в околността.
Учудих се от големите рани, които леопардът беше нанесъл на хората само за няколко секунди. Като знаех, колко бързо се инфектират рани от зъби и нокти на леопард, аз бързо се погрижих за хората. Рамото на ухапания инжектирах, а раните от ноктите изобилно напръсках с дезинфекционно средство. Две седмици по-късно и двамата морани бяха напълно здрави.