Службата по железниците, имаше предимството, че ми даваш възможност да срещам много хора. Аз се запознах с някои от най-големите професионални ловци по онова време и според мен това е най-колоритната група мъже, които някога са живели. Между тях беше Алън Блек, украсил шапката си с върховете на опашките на 14-те убити от него лъва-човекоядци, Бил Джад, един от най-известните ловци, които събираха слонова кост в Африка, по-късно убит от един побеснял слон, Фритц Шинделар, облечен винаги в чисти бели бричове, според мълвата от кралски произход. Фритц бил офицер в унгарски лейбхусарски полк и ходеше на лов за лъвове с кон. Той галопираше редом с големите котки и стреляше по тях с карабина. На края загина от един лъв, който го смъкна от седлото. Запознах се със стария К. арамоджо Бел, който убиваше слонове с лека 256-калибрена пушка.2 Той знаеше така добре най-уязвимите места на големите мъжкари, че не се нуждаеше от по-тежко оръжие. Познавах американеца Лесли Симпсън, който се ползуваше с репутацията на най-големия ловец на лъвове на своето време. За една година той беше унищожил 365 лъва. Тези мъже бяха моите кумири и аз мечтаех да стана като тях.
Професионален ловец в Африка
Кариерата си на професионален ловец започнах с лов на лъвове за кожите им. В Момбаса лъвските кожи се продаваха по една лира, а леопардовите — почти толкова. По онова време в областта Цаво, на около 220 километра югоизточно от Найроби, имаше много лъвове. Считаха ги за вреден дивеч, защото изтребваха добитъка, а някои не се отказваха и от заблудили се туземци. Няколко години преди това по време на строежа на железопътната линия лъвовете изяли толкова много йндийци-кули, които работели по трасето, че строежът трябвало да спре, докато прогонят и избият лъвовете-човекоядци. Аз лично мисля, че самите кули са станали причина лъвовете да станат човекоядци. Железопътната компания заплащала добри пари на кули, които доброволно погребвали своите другари, починали по време на строежа на линията. За да си спестят труда, тези погребални групи просто оставяли труповете в храсталака, за да ги ядат хиени и лъвове.
Лъвовете обичат мърша и скоро си изработили вкус към човешко месо, което в продължение на много години ги направило опасни за хората.
Ловът на лъвове е опасен. Доста надгробни плочи в гробището на Найроби носят простия надпис: „Убит от лъв“. В областта Найроби имаше около 40, професионални ловци на лъвове и половината при един или друг случай бяха наранявани тежко. Без да зная нещо за тези големи котки, с моя стар маузер и едно момче-туземче тръгнах да завоювам славата на голям ловец на лъвове.
За да можеш да ловиш много лъвове, трябва да знаеш как мислят и как се държат те. Човек разбира много добре кучето, защото мисли почти както хората. Обаче лъвът е котка, а котките са любопитни животни. Лъвовете са темпераментни и се поддават на настроения. Времето им влияе силно. При дъжд стават нервни, енергични и чувствителни. При продължителна суша те са лениви и апатични. Лъвовете излизат на лов предимно нощем. Мракът, изглежда, ги възбужда. Колкото по-тъмна е нощта, толкова по-вероятно е да се появят лъвове. Не съм чул лъв да убива при пълнолуние. Има много случаи, когато хора са срещали лъвове в гората и са ги прогонвали с викове. Но съм виждал също лъв да напада камион и почти да го преобръща в опита си да достигне хората вътре. Ще разкажа тази случка по-нататък.
Лъвовете са много общителни и обичат да се събират на групи. Те не изпитват такова голямо удоволствие от общуването, както кучетата, но обичат да чувствуват, че не са сами. Група лъвове се нарича прайд, средновековен термин, забравен от векове, възстановен в Африка и сега възприет навсякъде. Виждал съм прайдове от 18 лъва — от прадядото до новородените лъвчета, които играят с опашките на майките си. Лъвовете са многобрачни. Когато лъвицата се разгони, лъвът се оттегля с нея няколко дни, после се връщат в прайда. В един прайд може да има няколко мъжки, всеки със свой собствен харем, но обикновено един от лъвовете е водач и другите му се подчиняват.
Не би било правилно да се каже, че лъвовете ловуват групово, но все пак съществува известна организация. Самото убиване се извършва от лъвиците или от младите активни мъжки лъвове. Старият патриарх охранява тила и ръководи. Той се намесва с цялата си тежест и сила само в случай на нужда. По време на лов членовете на прайда поддържат връзка помежду си чрез ниско, особено, вентрилоквистно ръмжене. Почти е невъзможно да се каже откъде идва звукът. Лъвовете рядко реват: само няколко пъти през живота си съм чувал истински лъвски рев. Способността им да виждат и в най-тъмната нощ е просто невероятна, защото аз съм убеден, че при лова те се осланят повече на зрението си, а не на мириса. Те разчитат с ловното си ръмжене да подплашат дивеча и после го подгонват към мястото, където чакат другите лъвове. Разбира се, ако успеят да се приближат достатъчно до плячката си, те дебнат и скачат върху нея, също както правят котките.