Благодарих на Лесли и побързах в къщи да кажа на Хилда, че отново започвам кариерата си на професионален ловец и водач.
Сафари в Серенгети
На следния ден се запознах с моите клиенти-американци в техния хотел. Те бяха едри, сърдечни хора, преуспяващи търговци от западната част на САЩ.
— Капитане, искаме да ни заведеш в област, в която дивечът не е избит — обясняваше единият, а приятелят му клатеше глава одобрително. — Искаме трофеи и трудностите няма да ни спрат да достигнем места с първокласен дивеч.
С изключение на Лесли Симпсън, това бяха първите американци, които срещах. Носовият им говор ми звучеше чуждо, а сигурно и моят собствен шотландски гърлен изговор е бил не по-малко странен за тях. Жаргонът им беше заразителен. След едночасов разговор аз се чух да казвам:
— Басирам се, това е страшна идея!
А когато вечерта се върнах в къщи, извиках на Хилда:
— Е, може да се каже, че всичко е о’кей! — И не можах да разбера, защото тя ме зяпна учудено.
Моите клиенти се запалиха да направят излета до Нгоронгоро. Обясних им откровено, че не познавам мястото, но според слуховете кратерът бил най-хубавата ловна местност в цяла Африка. Тревожеше ме мисълта, че ще прекосим Серенгети през сухия сезон. Равнините са обширни, полупустинни и се простират на стотици километри в Южна Кения. Нямах представа къде се намираха кладенците с вода или на какъв дивеч можехме да разчитаме за храна на туземците-носачи. Предупредих моите клиенти, че пътуването ще бъде трудно и вероятно опасно, но моята предпазливост ги разпали повече.
Доволен бях от ентусиазма им, но добре познавах затрудненията, свързани със сафари из такава местност. Отидох при Лесли Симпсън за съвет. Той направи отлично предложение:
— Познавам един стар ловец, холандецът Фури — ми каза той. — Гледат го с лошо око заради бракониерството на слонова кост и контрабанда на добитък, но той е един от малцината, които са минавали през тази местност. Фури е сега в Найроби и аз вярвам, че би ви завел до Нгоронгоро.
Фури беше мършав човек с хитър поглед и достатъчно стар, за да ми бъде дядо. На младини един носорог го нападнал неочаквано в гръб и така разкъсал мускулите на бедрото му, че той окуцял. Както повечето от старите ловци, които събират слонова кост, Фури няколко пъти печелил и губил състояние. Той винаги влагал парите от някой успешен лов в по-голямо сафари. Докато му вървяло, приходите от експедициите продължавали да растат, но няколко последователни неуспеха погълнали всичките му печалби. Тогава Фури се захванал с контрабанда на добитък — прекарвал цели стада под носа на постовете и ги отвеждал в области, където ги продавал скъпо. Въпреки разклатения му морал старият човек беше един от най-добрите познавачи на леса, които съм срещал. В момента той се намираше в един от своите злополучни периоди и с удоволствие се съгласи да ни заведе до кратера само за няколко лири.
Екипирахме се в Аруша, около 320 километра южно от Найроби по пътя за Серенгети. Първата ни грижа бяха носачите. Единствените, които намерихме, бяха от племето уааруша, малко мързеливи и свадливи. Племето се препитава от земеделие, но цялата работа вършат жените, докато мъжете се забавляват, като пият и рисуват по телата си непонятни шарки с горена кост и червена глина. Лесли Симпсън ми беше дал един от хората си, за да им бъде отговорник. Той се наричаше Андоло и беше най-добрият препаратор на птици в Африка. Беше усвоил този занаят преди няколко години в една експедиция, организирана от Американския музей по естествена история в Ню Йорк. Андоло щеше да бъде много полезен за съхраняването на ловните трофеи и въдворяването на ред сред недисциплинираните носачи.
Съвременният професионален ловец едва ли би разбрал грижите и трудностите, свързани с организирането на едновремешно пешеходно сафари. Днес сафари се правят с тежкотоварни камиони. Настанен удобно в тези мощни машини, човек може да носи всякакви съоръжения, без да се тревожи от липсата на храна или от жестоко палещото слънце. Сред такъв относителен комфорт се изминават по 160 километра на ден, докато за онова време 30 километра дневно бяха тежко изпитание за краката. Най-хубавото от всичко е, че камионът е лишен от всякакъв темперамент. За разлика от носача камионът няма да те напусне, защото му е домъчняло за жената или защото пътят е труден. Който не е изтърпял емоционалните изблици на няколко десетки носачи, никога не би разбрал безценните качества на камиона.