На няколко пъти през това безкрайно пътуване видяхме странното явление на пустинята — миража. Случайно през деня вятърът спираше и топлинните вълни започваха да се събират. Те сякаш се надпреварваха по голямата земя като безкрайна люлееща се верига. Отвъд тях пред очите ни степта плавно се превръщаше във водна долина!
Мислех си: какъв смъртоносен капан за човек, загубен в пустинята, както аз веднъж се загубих в гората Цаво. Бедният човек ще залита нататък подир това голямо езеро от прохладна, прясна вода, което непрекъснато ще отстъпва пред него, както краят на дъгата се отдръпва пред упоритото дете, което е решило да намери гърнето със злато! Илюзията беше съвършена. Тя се нарушаваше само когато някое животно случайно минеше през отражението. В миража малки животни като чакала добиваха невероятни размери, а и най-мършавите газели изглеждаха като че носят рекордни по големина рога.
Моите клиенти издържаха дългото пътуване забележително добре. Всъщност те като че ли се радваха на трудностите: вървяха упорито ден след ден и се шегуваха един с друг или с мен, а когато намирахме някоя газела Грант с хубави рога, изпадаха във възторг. Тези газели бяха първите ни ловни трофеи и аз бях доволен, че клиентите ми толкова им се радваха. Газелите не бяха лоши, но Фури само ги поглеждаше, усмихваше се и казваше:
— Почакайте да стигнем кратера!
Изминахме повече от 160 километра, а Нгоронгоро все още не се виждаше. Започнах да се тревожа. Носачите непрекъснато мърмореха, че няма месо и вода и заплашваха да се върнат. Местността ставаше все по-лоша. Поговорих с Фури. Той също мислеше, че хората са готови да се разбунтуват, но ме успокои:
— Утре ще стигнем изворите Нгарука. Там ще можем да починем няколко дни, преди да продължим към вулкана.
Предполагах, че тези извори не се различават от калните вонящи вирове, които бяхме срещали досега. Но нямахме избор и продължихме.
На следващия ден следобеда, като се движехме тежко през безкрайната пустиня, Фури спря и посочи напред. Едва повярвах на очите си. Върху мръсно кафявата пустош се зеленееше петно най-чист смарагд, като че някакъв гигант беше тръснал капка боя от четката си!
— Нгарука — каза Фури. — Прясна вода и фурми. Ще построим лагера на сянка под дърветата.
При вида на оазиса изтощените носачи нададоха радостни викове. Мулетата се втурнаха напред към водата с такъв отчаян бяг, че едва смогнахме да ги удържим. Цялото сафари се разсипа в тромав галоп към дърветата. Под сянката на палмите, където горещото слънце не проникваше, въздухът беше приятно прохладен. Кристално бистър поток течеше под високите стволове и пръскаше искри в шарената сянка. Пихме, измихме лицата си в потока и после легнахме на брега, загледани в скъпоценната течност. Беше истинско удоволствие дори само да я гледаш и докосваш!
Стотици зелени гълъби се хранеха със смокини и докато момчетата построяваха лагера, нашите спортисти се занимаваха цял час със стрелба. Тези гълъби са много бързи и могат да поставят на изпитание най-добрия стрелец на пернат дивеч. Открих едно стадо хипопотами. Те лежаха в потока, въпреки че водата едвам покриваше гърбовете им. Не можех да си представя как са попаднали тук тези животни. Застрелях един за месо на носачите и те го унищожиха в невероятно кратко време.
Останахме на лагер край потока десет дни. Починахме си и поправихме малките повреди по екипировката си. После рано една сутрин със съжаление напуснахме прекрасното място и поехме отново към кратера Нгоронгоро.
След труден път най-после видяхме пред себе си високите, обрасли с дървета склонове на изгасналия вулкан. Нгоронгоро се издига на 2400 метра над равнината. Върхът му бе забулен в мъгла. Вечерта достигнахме полите на голямата южна стена на вулкана и се настанихме на лагер край един поток. Бяхме дошли в някаква приказна тропическа страна. Заобикаляха ни огромни дървета, чиито клони се сплитаха в покрив над главите ни. Ярко оцветени птици подхвърчаха между тях. Особено се запечатаха в паметта ми красивите гурако3. Телата им са тъмносини, крилата — червени. Маймуни се люлееха по клоните над нас и си бъбреха нещо. Имаше много дири от носорози и слонове, а също и следи от лъвове.