Тази вечер край лагерния огън слушахме ловните ръмжения на лъвове в тъмнината около нас. Магаретата започнаха да реват от страх и да опъват въжетата. Преместихме ги на светло край огъня и ги завързахме по-здраво. Фури ми каза, че лъвовете рядко нападат вързано животно, но се опитват да го подплашат, за да побегне в тъмнината, и там го повалят. Според мен тези лъвове бяха по-скоро любопитни, отколкото гладни.
Лъвовете са много любознателни. Всеки прайд обикновено живее в определена област от няколко квадратни километра, която смята за своя собственост. Когато в територията им навлязат хора, лъвовете идват да разгледат що за създания са тези непознати. Дълго след като си легнах, чувах лъвовете да обикалят лагера, давайки воля на своите ниски, стенещи въздишки. Понякога дори долавях дишането им. Но те не се опитваха да нападнат магаретата край огъня и най-сетне, след като задоволиха любопитството си, си отидоха.
Моите клиенти настояваха да спят с револвери на кръста. Американците много обичат това оръжие, въпреки че според мен то не е много полезно. Няма револвер, който би могъл да спре нападението на слон, носорог или дори лъв. Освен това е невъзможно да се прицелиш съвсем точно с револвер, защото ръката, която го държи, непременно ще мръдне. Оръжието има пълна устойчивост само когато прикладът е подпрян в рамото. Виждал съм обаче американци, които след дълга практика са станали специалисти в стрелбата с тези интересни играчки.
Призори на следната сутрин започнахме изкачването на кратера. Вървяхме по дирите на дивите животни, защото те са отлични топографи и техните пътеки са измерени умно с оглед на най-лесното изкачване. Все пак нашите носачи пуфтяха и се задъхваха нагоре по склона, обрасъл с бамбукови и мимозови храсти. Едва късно следобед стигнахме ръба на стария вулкан.
С пристигането си на върха всеки от нас спираше занемял пред гледката. Просторният кратер се простираше на 24 километра в диаметър. Всички истории, които бях чувал за Нгоронгоро, бледнееха пред величествените стада, пръснати по зелените пасища, като че изтръскани от някаква гигантска солница. Кратерът гъмжеше от дивеч. Тревата беше окосена от хилядите животни като морава. В далечината стадата се сливаха в една обща трепкаща бяло-сивобежова маса. Имаше зебри, жирафи, щрауси, елан антилопи, топи, скални кози, импала, гну, газели Томсън и Грант, ориби, дукер, водни еленови и храстови козли. Така вероятно е изглеждала африканската степ преди идването на белия човек. Този изолиран кратер беше последна крепост на дивите африкански животни.
Моите клиенти се държаха като деца, неочаквано пуснати в сладкарница. Те стреляха, докато пушките им се сгорещяха толкова, че не можеха да се държат. Часовете на деня бяха твърде къси, за да задоволят страстта си за повече кожи и рога. Беше ги завладяла треската на спусъка. По-късно открих, че това е характерна черта за всички американци, изправени за пръв път пред изобилния африкански дивеч след ловните ограничения в собствената им страна.
След като първият ентусиазъм се уталожи, моите клиенти решиха да се сдобият с рекордни трофеи. Трябва да призная, че ми ставаше лошо при вида на справочника на Роуланд Уорд — „Рекордни трофеи на едър дивеч“, който се появяваше всяка сутрин на масата за закуска. В този час на деня купата овесена каша ми беше много по-сладка. Импалата в кратера бяха особено хубави. По цели дни с помощта на бинокъл изучавахме различни екземпляри, за да открием животно с рекордни рога. Най-после се спряхме на трофея — хубаво животно с рога, по-дълги от 78 сантиметра. До него стоеше друг първокласен мъжки екземпляр, малко по-дребен. Един от клиентите ми се прицели и стреля, но падна по-дребното животно. Цяла трагедия! Мерихме дългите извити рога отвсякъде, но най-доброто, което постигнахме, беше 73 сантиметра — чудесен трофей, но по-къс от рекорда. Според мен това е въпрос на ловджийски късмет и нищо не може да се направи. Но моите клиенти бяха много по-решителни. Когато се върнахме в лагера, те се съветваха известно време и след това ми направиха предложение:
— Капитане, ти можеш, като поставиш на пара приклад на пушка, да промениш извивката или формата му, нали? Потвърдих.
— Чудесно! Тогава какво ще кажеш да напарим тези рога и да ги удължим, за да достигнем рекорда?
Не зная дали по такъв начин щяхме да получим нов световен рекорд или просто туткал, но отказах да направя опита.
Когато тръгвахме на лов рано сутрин, често виждахме лъв на сянка под някое акациево дърво. Лъвовете от кратера бяха величествени и според мен никой лъв в Африка не може да се мери с тях по големина и грива. Нищо чудно: при този съвършен климат и изобилна храна те израстваха като гиганти. Нашите спортисти се запалиха да убият някои от тези екземпляри. Същото желание имах и аз. Но скоро разбрах, че ловът на лъвове в открития кратер се различава много от лова в деретата.