И когато броят на безразборно и хищнически избивания дивеч на Африка намалява катастрофално, Джон Хантър на дело доказва искреността на тези свои думи. От професионален ловец той става инспектор по опазване на дивеча в Макинду, по-специално в резервата, разположен в този район. От преследвач на животните той се превръща в техен закрилник.
Авторът описва своя живот, ловните си приключения, срещите си с хората живо и интересно. На места повествованието се води с такава белетристична похватност и умение, на което биха завидели мнозина майстори на приключенския разказ. Ето защо книгата се чете с истинско удоволствие и напрегнат интерес от първата до последната страница. При това нейното възпитателно въздействие е безспорно.
Няма съмнение, че предлаганата от издателство „Земиздат“ книга „Саваните на Кения“ ще бъде посрещната с интерес и благодарност от българския читател.
Николай Йовчев
Слонът-разбойник
Една вечер двама ловци се прибирали в село. В сянката край колибите те забелязали голяма черна неподвижна фигура. Мъжете помислили, че е някакво животно, и се развикали, за да го пропъдят. Внезапно черната фигура изскочила от мрака и със страшна бързина се втурнала към тях. Едва тогава мъжете видели, че това бил огромен слон.
Те хукнали с всичка сила в различни посоки, за да се спасят. Единият от мъжете носел червено наметало. Това наметало определило смъртната му присъда, защото слонът подгонил именно него. Притаили дъх в колибите, безсилни да помогнат на своя другар, селяните се вслушвали в гонитбата. Те чули писъците на човека, когато слонът го настигнал. Огромното животно стъпило с единия си крак върху жертвата и с хобота си го разкъсало на парчета. После стъпкало останките от тялото и си отишло.
Придружавах двама канадски любители-ловци из Абердарския лес в Източна Африка. Там ме намериха пратениците на главатаря на селото. Главатарят ме молеше да им помогна да убият слона. Местните жители ме познаваха добре — аз живеех в Кения от много години като професионален ловец и водач на ловци-любители, които идваха тук на лов за едър дивеч. Понякога по молба на властите унищожавах опасни животни.
Главатарят ми съобщаваше, че този слон бил истински разбойник. От много месеци унищожавал реколтата и тероризирал областта. Ако не го премахнехме, животното рано или късно щеше да убие и друг човек.
Имах договор с моите двама ловци, братята Алън и Дънкън Макмартин. Вече много седмици бродехме из гората и търсехме бонго, вид антилопа, която се среща рядко. Ако отделех време за слона, шансовете на братята да се сдобият с ценния трофей се намаляваха. И все пак братята Макмартин ме накараха да отида. Познавам много спортисти, които мъчно биха направили такъв жест. Тръгнах незабавно с пратениците. Взех със себе си Сасита, местен жител от племето уакамба, който от много години ме придружаваше и носеше резервното ми оръжие.
Пристигнахме в селото. Посрещна ме главатарят. Той се наричаше Нгири. Бяхме стари приятели, но сега нямахме време да говорим за минали приключения, защото селото беше в паника. Селяните се страхуваха да излязат на работа в шамбите — така се наричат техните царевични ниви, — а мнозина не смееха да се покажат дори от колибите си навън, въпреки че направените от плет хижи едва ли представляваха някаква защита срещу слона. Нгири ми разказа, че слонът ходел от село на село и унищожавал царевичните ниви, където минавал. Не го ли убиехме, селяните щяха да изпаднат в бедствено положение.
Тръгнах със Сасита да потърсим тялото на убития туземец. Поехме по следите от края на селото, където той за пръв път бе съзрял слона, и тръгнахме през храстите. Тъжно беше да видиш как нещастникът, бягайки на зиг-заг и с резки завои, се беше опитвал да се отскубне от преследвача. Чудесно си представях неговите чувства — неведнъж ме е гонил слон! Това е също като да тичаш насън: бодли на трънливи дървета те дърпат назад, пълзящи растения се омотават в краката ти, а слонът троши всичко по пътя си и тича след теб като териер след плъх. Всяка секунда очакваш змиеподобният хобот да се стегне около врата ти, но не смееш да погледнеш назад, защото не трябва да откъсваш поглед от храсталака пред себе си.
Намерихме останките на жертвата, но от червеното наметало, с което човекът бил загърнат, нямаше следа. Без съмнение слонът го беше отнесъл със себе си. И друг път бях чувал слонове да нападат туземци, облечени в червено. Изглежда, че цветът ги дразни.