Днес спортистът може да се приближи до някой прайд с кола, защото големите котки не се страхуват от коли. Но убиване на лъв в равния, покрит с ниска трева кратер беше съвсем друго нещо. Лъвовете имат превъзходно зрение. Щом ни зърнеха, те за миг не сваляха поглед от нашите промъкващи се фигури. Лягахме по корем и се опитвахме да се приближим с пълзене. Тогава лъвът сядаше на задните си крака като куче, за да вижда по-добре. Опитвахме се да заобикаляме и успявахме да се доближим на няколко метра. Но лъвът държеше положението в ръце и щом се доближехме достатъчно, той ставаше и побягваше. А веднъж в движение, ние никога не можехме да го настигнем, защото лъвът изключително добре умее да се прикрива. Виждал съм голям лъв да пълзи, и да се крие в трева, която според мен едва би скрила заек.
Обсъдихме с Фури как най-успешно да се приближим до тези животни. Решихме да облечем един от нашите спортисти в кожата на щраус и да го пуснем да се доближи до лъва срещу вятъра. Планът изглеждаше чудесен. Застрелях един щраус и поръчах на Дндоло да го одере. Той беше вече почти свършил работата си, когато Фури дойде.
— Сетих се нещо — каза той. — Щраусът е любимата храна на лъва.
Обсъдихме въпроса отново. Решихме да използуваме друг начин, за да се сдобием с трофеи.
Опитахме се да примамим лъвовете. Фури или аз застрелвахме антилопа и я довличахме до едно закрито място, където по всяка вероятност лъвовете лежаха денем. Срязвахме стомаха на животното, за да излязат стомашните газове и да се увеличи миризмата, и оставяхме трупа срещу вятъра по посока на прикритието. Вечер поставяхме на няколко места такава стръв, а сутрин отивахме да видим дали лъвовете са яли.
Лесно разпознавахме какви видове животни бяха идвали при стръвта. Лъвът винаги изгризва хрущялните краища на ребрата, — за него те са голямо лакомство. Също така той уринира наблизо и след това разравя земята със задните си лапи, като оставя ясни следи от нокти. Леопардът се държи по същия начин, но не оставя следи от нокти. Хиената оставя купчинки разтрошени кокали, а следите лесно се разпознават по ноктите, които приличат на кучешките.
Разглеждахме внимателно космите от лъвски гриви по стръвта, защото по тези косми искахме да разберем цвета на лъва. Черногривите лъвове са най-желани трофеи, а някой лъвове в кратера имаха гриви, дълги до краката.
За зла участ на нашите планове в местността имаше толкова любители на мърша, че лъвовете рядко успяваха да се доберат до стръвта. Нощем хиени и чакали оголваха труповете почти напълно, преди лъвовете да дойдат. Денем примамките бяха така плътно покрити от лешояди, че се виждаше само една движеща се маса от черни пера и тънки шийки. От време на време някоя хиена се хвърляше върху това живо кълбо и си пробиваше място само благодарение на тежестта си. Често виждахме леопарди да ядат редом с лешоядите. Когато се наяждаха, леопардите грабваха някоя от птиците и я отнасяха със себе си — предполагам за десерт.
Не е лошо край стръвта да има няколко любители на мърша, защото лъвът става по-доверчив. Джавкането на чакалите и дългите „ю-е-ю“ на хиените привличат големите котки. Но когато се съберат толкова много, че месото изчезва, преди лъвовете да пристигнат, тогава примамката е съвсем безполезна. Опитахме се да покриваме месото с бодливи храсти, но колкото и голямо количество клони да натрупвахме, неканените гости винаги успяваха да ги разчистят.
След като дебненето и примамването не успяха, решихме с Фури да изучим внимателно навиците на лъвовете от кратера, за да открием как нашите спортисти да се сдобият с трофеи. Фури ми каза:
— Лъвовете прекарват нощите в лов и ядене. Призори се връщат и се крият в тръстиките. Защо нашите клиенти да не им направят засада в тръстиките и да ги нападнат, когато се прибират?
Опитахме плана му и той се оказа добър. За няколко дни имахме четири величествени лъва: три черногриви екземпляра и един с голяма платиненооранжева грива, най-добрия трофей, който бях виждал дотогава.
Без колебание признавам голямата помощ, която ми оказа Фури при това сафари. Умът на стария бур не отстъпваше по бързина на пръста му върху спусъка. Веднъж, след като нашите клиенти бяха убили лъв, казах на момчетата да вържат кожата на едно магаре, за да я занесем в лагера. Докато връзваха прясно одраната кожа върху гърба му, магарето не й обръщаше внимание. Но щом го пуснаха, то побесня и хукна из равнината като лудо. С няколко подскока то се освободи от вбесяващия го товар и побягна из кратера. Мислех, че няма да го видим повече. След няколко дни обаче го открихме сред група зебри, и то очевидно като добре приет член на стадото. Нашите момчета се опитаха да уловят магарето, обаче зебрите побягнаха и то — с тях. Тогава Фури ни каза да пуснем останалите магарета на букаи. Щом беглецът видя приятелите си, дотърча при тях.