Пътуването надолу по склона на кратера и през Серенгети до Табора мина без произшествия. Там се сбогувах с клиентите и като оставих Андоло да помага на Фури в приготвянето на трофеите, тръгнах с носачите назад към Нгоронгоро. Последните думи на Фури бяха:
— Пълни стомасите им с месо и няма да имаш тревоги!
Разбрах, че това беше ценен съвет.
Като се върнах в Нгоронгоро, останах в къщата на капитан Хърст няколко дни, за да се подготвим за дългото пътуване до Аруша. Австралийските кучета бяха в отлично състояние. Не можех да устоя на изкушението и няколко дни ходих на лов с тях.
Ловът на лъвове с хрътки е нещо съвсем различно. Щом кучетата съзираха лъва в равнината, те се вдигаха след него и го заобикаляха в кръг. Лъвът бе толкова зает да отблъсква кучетата, че можех да се доближа на няколко метра и да се прицеля добре. Умните кучета никога не се доближаваха много до лъва — държаха се на почетно разстояние от големите му лапи. Когато лъвът нападаше, те отваряха кръга и го пускаха да излезе. После пак го подгонваха и се опитваха да го захапят по задницата, докато най-сетне той спираше и се обръщаше. Така се сдобих с пет хубави кожи, за които знаех, че ще взема добра цена в Найроби. Нито за миг не ми минаваше през ума, че ще дойде ден, когато лъвовете ще бъдат внимателно охранявани като редки диви животни. В онези дни те бяха просто неприятна заплаха.
След няколко дни, когато тръгнахме за Аруша, лъвовете си отмъстиха. Сред имуществото на капитан Хърст имаше няколко големи гюма за мляко — по онова време ценни домашни потреби в Източна Африка. Вързахме гюмовете на гърбовете на магаретата и тръгнахме.
Долу в Серенгети горещината беше така убийствена, че момчетата ме помолиха да почиваме през деня и да пътуваме нощем. Съгласих се неохотно, защото такова нощно пътуване ме смущаваше.
Починахме през знойните часове на деня и вечерта тръгнахме отново. Бяхме изминали само няколко километра, когато хрътките залаяха. Първоначално не можах да разбера причината. Тогава чух ръмжене на лъвове около нас. Бяха подушили магаретата и сега обикаляха около нашето сафари и търсеха случай да ни нападнат. Извиках веднага на момчетата да съберат магаретата на едно място и да образуват кръг около тях. Това не смути лъвовете. Те умишлено застанаха срещу вятъра, за да ги подушат магаретата.
Щом магаретата доловиха миризмата на лъвовете, те подлудяха от страх. Момчетата ги държаха здраво за главите, но те се теглеха назад, скачаха и демонстрираха нервна възбуда със задните си копита. Лъвовете се приближиха. Стана невъзможно да удържаме животните. Настъпи страшен безпорядък — магаретата ревяха, лъвовете ръмжаха, момчетата викаха, а тенекиените гюмове дрънчаха като гонгове! Стрелях срещу лъвовете, но в отговор получих свирепо ръмжене. Не можехме да удържим повече магаретата. Извиках на момчетата да пуснат проклетите животни. Те веднага побягнаха в тъмнината, а от гюмовете на гърбовете им се разнасяше думкане като от казанджийница. Хрътките искаха да ги последват, но ги задържах.
Знаех, че магаретата ще бъдат разкъсани и изядени, но не можех да направя нищо. Казах на момчетата, че ще прекараме нощта тук. Седнах и запалих лулата си за утеха. След това издълбах дупка в пясъка, поставих шлема си под главата и спах до сутринта.
Когато се развидели, тръгнах по дирята на магаретата. Скоро намерих следите на десет лъва — девет женски и един мъжки. С изненада видях, че лъвовете се бяха отправили в друга посока. След няколко километра намерих магаретата, скупчени едно до друго сред откритата равнина. Наоколо нямаше и помен от лъвове.
Върнах се обратно по следите на магаретата и видях, че през нощта нашите уплашени животни се бяха втурнали точно по средата на прайда. Гюмовете на гърбовете им вдигнали такъв шум, че лъвовете избягали, недоумявайки, изглежда, какви животни ги нападат. Вярвам, че това е единственият случай в историята, когато при среща с лъвове магарета са прогонили цял прайд!
Нашето сафари стигна Аруша без други неприятности. Изпратих имуществото на капитан Хърст на брат му, който живееше в Найроби. След няколко дни се запознах с този господин. Той ми каза, че след смъртта на брат си е наследил нотариален акт, който му дава право за владение на кратера Нгоронгоро в продължение на 99 години.
— Не ми трябва това място — ми каза той. — С удоволствие бих ви го дал под наем за 45 рупии годишно.
Посъветвах се с Хилда. Решихме, че кратерът е недостъпен, и ако го наемем, това значи живи да се погребем. Уви, не можехме да предвидим, че един ден Нгоронгоро ще бъде само на два дни път с кола от Найроби и една от забележителностите на Африка! Тогава недвижимият имот нямаше никаква стойност и кой можеше да предположи, че един ден степта ще се покрие с чифлици и малки градове ще никнат като гъби? За нас единственият източник на богатство бяха слоновата кост и кожите. И тъй казах на господин Хърст, че не мога да приема неговото предложение.