След това пътуване аз се лансирах като професионален ловец. Дългата и трудна практика ме накара да разбера истината, изказана от един стар колега: „Трудностите в нашата работа не идват от дивите животни. Те идват от клиентите.“
Клиенти — смели и други
По-голямата част от следващите двадесет години прекарах като професионален ловец и водач. Обикновено се екипирах в Найроби и тръгвах в най-различни посоки — от Белгийско Конго4 до Южна Етиопия. През тези години бях водач на принц и принцеса Шварценберг, на барон и баронеса Ротшилд, на много членове от по-дребната европейска аристокрация, на раджи и махараджи и голям брой американски милионери. Водил съм също и много спортисти със скромни възможности, които бяха спестявали години наред, за да могат да дойдат в Африка на лов за едър дивеч.
Както повечето професионални ловци, аз обикновено работех към някоя от големите фирми в Найроби, които организират и съоръжават сафари. Работил съм в няколко от тези фирми, но най-много при „Сафариланд Инкорпорейтид“, основана още в началото на века. Фирмата е организирала сафари за Редклиф Дъгмор, Мартин Джонсънови, Ага Хан, а през последните години за Метро Голдуин Майер при снимането на филма „Цар Соломоновите мини“. „Сафариланд“ имаше щатни професионални ловци и през двадесетте години — времето на икономически подем, щом някой от нас се завърнеше от едно сафари, веднага го изпращаха на друго.
Никога не знаех предварително какъв ще бъде следващият ми клиент: дали някой нервен човек, който просто искаше да излезе няколко километра от Найроби, за да може после да се хвали, че бил „на сафари из дивите африкански степи“, или истински спортист, който би рискувал живота си за хубав трофей. Правех всичко, за да задоволя моите клиенти, независимо дали искаха рекорден трофей или само лек тур в местност, в която има дивеч.
Казват, че професионалният ловец трябва да съчетава съвършените знания на индианския разузнавач, хладнокръвието на професионалния войник и способност да общува лесно с богатите и аристократите. Един от най-търсените ловци в „Сафариланд“ изказа тази мисъл малко по-различно:
— Хантър — каза ми той, — винаги помни, че ловът е само десет процента от твоята работа. Деветдесетте процента се заключават в умението да забавляваш клиентите.
Никога не съм бил светски човек, тъй че „Сафариланд“ се опитваха да ме пращат със спортисти, които се интересуваха преди всичко от ловни трофеи. През усиления сезон обаче такъв подбор не можеше да се прави. Тогава изучавах клиентите си и се опитвах да задоволявам прищевките им. Разбира се, до известни граници.
Между първите ми клиенти-аристократи бяха един френски граф и съпругата му. Те се нуждаеха от няколко африкански трофея за замъка си в Нормандия. Сред европейската аристокрация тогава беше модно да се хвалят, че са били на лов в Африка. Ние ловците се възползувахме от тази мания. С помощта на „Сафариланд“ организирах за двойката луксозно сафари. Погрижих се за големи, удобни палатки с отделения за гардеробни и баня. Дадох им на разположение осем чудесно обучени туземни момчета за лична прислуга. Взех припаси колкото за един малък хотел. Преди да тръгнем, графът даде да се разбере, че единственото, което го интересува, е достатъчното количество уиски. Взех повече бутилки, отколкото патрони, и добре направих. Без патрони щяхме да минем, но, опасявам се, че без уиски графът нямаше да оживее.
Няколко дни след като тръгнахме от Найроби, забелязах хубав черногрив лъв. Заведох моите клиенти при него. Графинята видя лъва, изпищя и пожела да се върне в Найроби. Графът вдигна пушката с треперещи ръце и попита несигурно:
— Представете си, че не го убия, какво ще направи той?
— Може би ще ни нападне, но аз ще го спра с моята пушка — отговорих на благородника. Графът поклати глава.
— Трябва ми една глътка — каза той и ние се върнахме в лагера.
Това беше целият му лов. Вечерта двойката ме покани на чашка.
— Измислих нещо умно — каза графът. — Вие сте ловец, нали? Добре, ходете на лов! Аз ще си стоя тук, а Вие ще ми носите хубави трофеи, които ще покажа на моите приятели.
Съгласих се, че идеята е прекрасна. Това щеше да спести време и тревоги. Снабдих ги с няколко хубави ловни трофея и графинята се снимаше с всеки от тях, облечена в ловджийски костюм и с пушка в ръка.