— Хантър, бързо!
Помислих, че баронесата е нападната от лъв, и затичах към нея, като същевременно свалих предпазителя на пушката. Проврях се през ниските храсти и намерих баронесата почти гола. За миг помислих, че е полудяла. После видях, че тя отчаяно се мъчеше да се отърве от нападналите я мравки. Тези мравки са нещо ужасно: дълги повече от сантиметър, с челюсти като щипци. Веднъж и аз патих от тях и си късах дрехите също като баронесата, за да ги махна. Никой не е в състояние да изтърпи ужасните им ухапвания.
Нужни бяха няколко минути, докато изскубна мравките от тялото на баронесата. След това трябваше да изстържа кожата с тъпата страна на ножа си, за да изчистя главите: веднъж захапали, мравките по-скоро се оставят да бъдат разкъсани, но не отпускат челюстите си. Едва дамата се облече, и майорът изскочи от храстите.
— Какво става тук? — изпищя той.
— Джон и аз половувахме малко заедно — отвърна баронесата предизвикателно.
Майорът ни изгледа, но нямаше какво да отговори. Изчаках да се отдалечат и седнах на земята. Цял треперех като след напрегната схватка с носорог: ами ако майорът беше дошъл няколко минути по-рано! Сигурно щеше да докладва на барона, щяха да ми отнемат разрешителното и щях да загубя работата си. При тези обстоятелства никой не би повярвал нито на дамата, нито на мен. Да, и такива опасности заплашват професионалните ловци по време на лов с клиенти!
Не бих искал да създавам впечатление, че единственото задължение на професионалния ловец е да се пази от красиви жени. По-голямата част от работата му е съвсем прозаична: организиране и съоръжаване на сафари за дву- или тримесечно пътуване и лагеруване под открито небе. Едно голямо сафари е сложно мероприятие. Някои клиенти пътуват с цял малък град от палатки, снабдени с генератори за осветление. Всяка палатка има отделна баня, клозет и хладилник „Електролукс“. За да се поддържат колите и камионите в изправност, необходима е малка авторемонтна работилница. Менюто при всяко сервиране се състои от шест-седем блюда с по няколко ястия, достойни за най-добрите ресторанти в Париж или Лондон, както и най-хубави вина. С такива луксозни сафари обикновено отиват двама или дори трима професионални ловци: един отговаря за припасите и колите, другият забавлява клиентите, а третият се грижи за лова.
Естествено клиенти, които търсят само лукса на тези големи сафари, рядко се интересуват от лов. Спомням си един раджа, който отказа да слезе от колата си и да застреля носорог с рекорден рог: раджата се страхуваше да не намокри маншетите на панталоните си във високата трева. Той настояваше да доближи животното с колата си. Разбира се, носорогът се уплаши и избяга.
Скоро след като бях с раджата, имах честта да съпровождам командир Глен Кидсън, англичанин. Той искаше да отиде до северната гранична област на лов за орикс — голяма антилопа с прави рога. Взехме само най-необходимото снаряжение. В пустинната област край етиопската граница горещината беше толкова непоносима, че носорозите ровеха дупки в пясъка и през деня се криеха там. Етиопски търговци на роби и бандити непрестанно нападаха тези места. Нощем ги чувахме край лагера, но въпреки че знаеха за нашето присъствие, те не ни безпокояха. Местните жители изпитваха ужас от чужденци: бедните хора се разтреперваха от страх, когато ги заговорех. Много малко сафари бяха прониквали дотук и ясно защо. Водата бе по-ценна от злато. Туземците копаеха земята и считаха, че трудът им е добре възнаграден, ако след едночасова усилена работа намереха няколко глътки мръсна влага. Веднъж разбойници откраднаха от един лагер меховете ни с вода. Трябваше да пробиваме дупки в консервите със зелен фасул и да пием течността, докато стигнем следващия вир. Като награда за всичките ни мъчения командир Глен Кидстън успя да убие един орикс, световен рекорд за онова време, и един по-голям куду5 — рекорд на Кения.
Дотогава аз получавах 50 лири месечна заплата. След завръщането ми от това сафари заплатата ми постепенно се увеличи до 200 лири. Това беше най-високата за времето заплата на професионален ловец.
Винаги съм обичал да съпровождам спортисти, които искаха хубави трофеи. Бях с г-жа Дороти Макмартин, когато тя уби една рекордна антилопа — каама6. Помогнах на майор Бруст да се сдобие с една газела Томсън с рога, дълги около 44 сантиметра. Аз самият имам една пъстра антилопа с рога само около 1,5 сантиметра под рекорда и главата на една газела суни от гората Ниера. Да, трябва да отбележа, че напоследък страстта за „лов на трофеи“ е стигнала до една според мен вече смешна точка. Да прекараш седмици или месеци с надежда, че ще намериш животно, чиито рога са може би с 0,7 или 1,3 сантиметра по-дълги от рекорда, само за да видиш името си в справочника на Роуланд Уорд „Рекордни трофеи на едър дивеч“, ми изглежда малко глупаво.