Рекордните екземпляри са обикновено ненормални животни и трофеят, вместо да е особено хубав, е неестествен, деформиран. Например рекордните рога от носорог често са тънки като прекалено дълги игли за плетене. Това според мен не е представителен трофей. Аз предпочитам действително хубав рог с нормална големина — дебел, силен, с естествена дължина. Такъв трофей дава по-добра представа за животното и силата на неговото оръжие. Уродливостта може да представлява интерес за зоолога, но аз не виждам мястото й-сред трофеите на един ловец.
Лудостта за световни рекорди у някои спортисти стига твърде далеч. Веднъж един ловец ми показа гигантска леопардова кожа — над 3,048 метра. Дори 2,44-метров леопард е нещо необикновено и когато видях тази чудовищна кожа, просто не можах да повярвам на очите си. След малко собственикът се отдалечи и аз имах възможност да разгледам кожата по-отблизо. В центъра на кожата хитро бе поставено едно 1,2-метрово парче от друг леопард. То прилягаше съвършено и беше зашито така сполучливо, че едва когато обърнах кожата наопаки и внимателно я разгледах, разбрах измамата.
Още в самото начало на моята кариера се убедих, че трябва да изучавам внимателно клиентите си, преди да тръгнем на лов из дивите степи. В първите месеци на работата ми като професионален ловец аз просто завеждах клиента до някой хубав екземпляр и очаквах сам да стори останалото. Скоро разбрах, че тази практика не е добра. Някои хора изпадаха в паника, други показваха излишна смелост. Мнозина стреляха по животното, без да гледат къде ще го улучат, и после аз трябваше да се разправям с ранения носорог или слон. Затова реших първо да разбера с какъв човек имам работа и после съответно да съставям плановете си.
Понякога е истински късмет да имаш страхлив клиент. Така веднъж съпровождах един швейцарски милионер. Той беше видял 68-килограмовите слонови бивници, които висят в гарата на Найроби, и те му бяха направили огромно впечатление.
— Искам да ми намерите такъв слон — съобщи той при първата ни среща.
Казах на мъжа, че е закъснял с някакви 30 години, защото такива слонове вече почти не се срещаха. Тъй се случи обаче, че след няколко дни попаднахме на мъжкар с величествени бивници, най-малкото равни на онези в Найроби. Успяхме внимателно да се изравним с него. Клиентът ми стреля. Куршумът му отчупи крайчеца на десния бивник. Животното се обърна и побягна. Моят клиент помисли, че слонът го напада, и се хвърли в обратна посока. Когато най-сетне го настигнах, бедният човек беше парализиран от страх и не беше в състояние да продължи лова. Но въпреки това не преставаше да мърмори:
— Ах, тези бивници, трябва да имам тези бивници!
На края тръгнах сам подир животното и го повалих. Моят клиент беше така щастлив, че ми подари един разкошен автомобил! Шотландец като мен не може да не изпита удоволствие от такова сафари.
Някои клиенти пък бяха храбри до безразсъдство. Веднъж отидох на лов за лъвове с двама канадци. Една сутрин тръгнахме да навестим нашите примамки. Спряхме при едната стръв. Беше недокосната. Докато я разглеждахме, вятърът се промени и отнесе миризмата ни до една поляна, обрасла с висока трева, на няколко метра от нас. Внезапно в тревата се изправиха три лъва с огромни гъсти гриви. Те ядяха собствения си лов близо до нашата стръв.
Намирахме се между лъвовете и обраслия с гъсти храсти бряг на реката. Лъвовете се втурнаха покрай нас с намерение да се скрият в храстите. Преди да мога да направя някакво движение, двамата канадци изхвърчаха от колата и затичаха след лъвовете. Мъжете и лъвовете спринтираха по голата степ, която водеше към реката. Лъвовете размахваха опашки и под собствените си удари като че ли се подкарваха по-бързо. Неочаквано единият от лъвовете сви наляво, препускайки по равнината с гигантски скокове. Моментално двамата спортисти намалиха крачката, вдигнаха автоматичните си пушки и ги изпразниха в останалите два лъва, които се преметнаха през глава като застреляни зайци. За тези млади мъже ловът на лъвове беше като игра на футбол.
Прибързаните постъпки и подценяването на опасността от страна на клиентите са непрекъснат източник на тревоги за мен. Човек никога не знае какво може да направи едно диво животно. Професионалният ловец е научен да очаква от определен вид животни да се държат по даден начин. Девет пъти от десетте той е прав. Но винаги съществува десетото животно и то е опасното. Никой не може да каже предварително, че едно животно няма да извърши някакво действие, освен, разбира се, ако животното физически не е в състояние да го направи. Понякога животните проявяват неочаквано свирепост, друг път са забележително толерантни към хората. Прието е например да се смята, че носорогът е от най-злонравните африкански диви животни. Аз обаче съм виждал носорог съзнателно да отминава човек, който се намираше напълно в негова власт.