Съпровождах един раджа, който не правеше крачка без частния си секретар и лекар. Лекарят носеше със себе си цяла аптека. Повечето от лекарствата бяха възбуждащи средства, тъй като раджата се страхуваше да не изгуби мъжеството си вследствие на трудните условия за живот в Африка. В девствения лес докторът се превърна в специалист по всичко: той пъшкаше под тежестта на филмовите съоръжения, с които увековечаваше триумфите на раджата, и носеше в издутите си джобове лекарства, пакети, билки и хапчета.
При един лов на биволи раджата и аз вървяхме отпред, а лекарят и секретарят се влачеха зад нас. Попаднахме на стадо с чудесен мъжкар. Раджата стреля. Изстрелът подплаши стадото и то се втурна през трънливия храсталак. Раджата беше напълно сигурен, че е улучил бивола, а аз — точно толкова убеден, че не е, защото не бях чул познатия звук, с който куршумът прониква в мускула.
В желанието си да докажат, че техният патрон е прав, лекарят и секретарят тръгнаха да търсят кървави следи по земята. Както вървяха, насреща им изскочи носорог и затича към лекаря. Очевидно смутено от подплашените биволи, животното търсеше по-спокойно място. Ако докторът беше застанал мирно, нищо нямаше да се случи. Но вместо това той изпищя и затича към стреснатия секретар с надежда, че носорогът ще остави него и ще подгони другия човек. Секретарят разбра неговите намерения и хукна към най-близкото дърво. Той се прилепи към стъблото като афиш и изкрещя на подлуделия лекар:
— Махай се! Махай се!
Носорогът, спрял в първия момент, когато докторът изпищя и затича, сега тръгна след него, като пореше въздуха с рога си. Лекарят демонстрира превъзходен спринт, защото бягаше от сърце. И все пак носорогът го настигна лесно. Човекът и животното бяха на една линия, така че не можех да стрелям. Скоро обаче разбрах, че носорогът не напада сериозно. При неочаквана среща с човек животното не е така опасно, защото не е истински уплашено, както при нападение. Докторът тичаше през трънливите храсти и крещеше:
— Помощ!
Носорогът галопираше след него и от време на време, като бодваше с рога си, подканяше своята жертва за нови усилия. Докторът постепенно изнемогна и на края едва влачеше краката си. Носорогът намали галопа в тръс, но продължи да върви след него. Зрелището беше толкова интересно, че аз съвсем забравих да стрелям и с голямо любопитство гледах гонитбата из храстите. Най-сетне този спорт омръзна на носорога и той си отиде. Докторът се върна при нас, потен и изтощен. Първите му думи бяха:
— Голяма тревога изживях!
Мисля, че най-неприятно за професионалния ловец е да съпровожда клиент, който се държи като белка в кокошарник, т.е. убива от любов към унищожението. Аз също съм убивал, но винаги с определена цел. Има хора, които се увличат в лова само заради удоволствието да гледат смърт. Чувал съм клиенти да казват:
— Хантър, разрешителното ми е за триста животни, а аз съм убил само двеста. Мислите ли, че за няколко дни ще мога да застрелям останалите?
Има клиенти, на които тази мания минава бързо. Водил съм няколко американци, които идваха с надежда за голям лов. След няколко дни те хвърляха пушките и посвещаваха останалото време на фотоапаратите.
Особено добре си спомням една случка, разказана ми от американеца Джек Холидей, който ме насърчи да напиша тази книга. Той и водачът му Рой Хоум били по дирите на хубав слон. За разлика от мнозина мои колеги ловци аз смятам, че големината на слоновата стъпка не е указание за големината на бивниците на животното. Често слонове, които оставят сравнително малки отпечатъци, имат по-хубави бивници, отколкото някой гигант. Но, общо взето, големите отпечатъци обикновено означават, че животното е старо и затова вероятно с големи зъби. И така следите показвали голям стар слон, който вероятно имал великолепни бивници. След дълго и трудно дирене Джек и Рой намерили слона край брега на един поток. Изглежда, той бил доловил шума: грамадните му уши били напълно разперени, за да се ослушва по-добре, а хоботът — вдигнат, за да души въздуха. Бивниците му били едни от най-хубавите, които Рой бил виждал през цялата си дълга практика. Изправен сред гората, благороден и безстрашен, с блестящи бели зъби на фона на тъмносивосиньото му тяло, слонът представлявал незабравима гледка. Джек бавно вдигнал пушката. Той е превъзходен стрелец и Рой стоял в очакване на изстрела. Вместо това Холидей свалил оръжието, поклатил глава и казал: