— Хантър, защо си толкова кисел?
Трябва да кажа, че чувството й за хумор никога не я напускаше.
От магаретата не излезе нищо, затова наех за припасите волска кола. Колата беше тежка, движеше се бавно и туземецът-колар викаше и размахваше непрекъснато камшик, направен от жирафова кожа. При всяко извикване тежките волове се напъваха с цялата си сила. Но пътуването с волска кола беше твърде бавно за жизнената Феи:
— Никога няма да стигнем с тая скорост — ми каза тя. — Вие и аз ще вървим напред с моята кола.
За местността, където отивахме, нямаше пътища и аз се съмнявах, че с колата ще стигнем много далеч. Феи ме уверяваше, че нейният стар „Щудебекер“ вървял навсякъде. Натъпкахме колата с най-необходимите лагерни съоръжения. Феи седна на кормилото, аз се покатерих върху багажа и потеглихме.
След няколко минути вече съжалявах, че не останах с волската кола. „Щудебекерът“ на Феи притежаваше качеството на съвременен джип, а Феи караше бързо независимо от терена. Препускахме през трънливи храсти и клоните ме шибаха от всички страни. Втурнахме се през потоци с такава бързина, че достигахме до другия бряг само за миг и нямахме време да затънем в калта. В степите Феи наистина пускаше колата на воля. Както хвърчахме с ужасна бързина колата полетя в една дупка от мравояд. Багажът изхвръкна и аз — с него, както си бях отгоре. Преди багажът да стигне до земята, Феи измъкна колата от дупката и наново летеше през степта, като оставяше след себе си следа от разлюляна трева и облак сухи листа. Аз се приземих чудесно, както си бях върху багажа и на предназначеното от природата място, стиснал все още лулата между зъбите си.
Феи изминала близо три километра, преди да открие отсъствието ми. И това станало само защото нещо друго паднало от колата. Тя се върна с най-голяма бързина и ме намери все още върху багажа с неизбежната лула. Закова колата с остро изскърцване на спирачките, изскочи и като застана с ръце на кръста, крясна сърдито:
— Хантър, каква игра ми играеш?
Феи беше прекрасен стрелец. Слоновете и лъвовете бяха любимият й лов. Тя предпочиташе пушка d/b 3607 N2, производство на Уйлиам Евънс, Лондон. Тъй като според мен това оръжие е твърде леко за слонове, аз я убедих да ходим на лов в по-открити места, където бихме могли да виждаме животните отдалеч. Добрият стрелец може да повали слон и с лека пушка, ако животното е на открито и ловецът се прицели внимателно в ушния канал. В гъста гора, където слонът може да нападне отблизо, работата е друга. Тук е необходима тежка пушка, която да спре животното с един изстрел в челото.
Феи притежаваше неограничена енергия. Тя можеше да ловува по цял ден и после да се забавлява цяла нощ. Аз не съм така надарен. Една вечер се върнахме капнали в лагера: от зори бяхме из гората. Хапнахме набързо и аз си легнах. Феи направи същото, но с нейния излишък от жизнени сили не можеше да заспи. Спяхме в една палатка, защото момчетата с бавната биволска кола и голямата част от багажа ни не бяха дошли още. Известно време Феи се мята в походното легло, после провеси крака и извика:
— Хантър, отегчавам се. Стани да си говорим!
Престорих се на заспал, защото бях уморен и нямах никакво желание цяла нощ да пия и приказвам с жизненото момиче. Феи ме повика отново. После я чух да мърмори:
— Ще го събудя!
И в следващия миг една раница с патрони се стовари до главата ми, а Феи крещеше:
— Не бъди нелюбезен! Стани да ме забавляваш!
Победен, аз станах.
Боя се, че като нощен компаньон бях по-незадоволителен, отколкото като ловец. Затова на следващото сафари Феи доведе със себе си един хубав млад мъж, с когото се беше запознала в Найроби. Не можех да си представя какво намираше момиче като Феи в този младеж: той беше много слаб стрелец. Но от това, което тя ми разказа, разбрах, че имал други качества, които не се хвърлят на очи от пръв поглед. Както и да е, това разрешение задоволяваше напълно Феи: през деня тя ходеше на лов с мен, а вечерите прекарваше с нейния кавалер. За нещастие Феи беше импулсивно момиче и настояваше приятелят й да споделя нейната страст към лова. Младежът не искаше да си служи с тежкокалибрена пушка, защото ритането нараняваше рамото му. Той взе от Феи една 2758, а тя тръгна с нейната 360-калибрена пушка. Бяхме излезли на лов за лъвове — тези леки пушки можеха да служат за това. Но за всеки случай, ако срещнехме слон или носорог, аз взех моята 4759.