Спомням си, веднъж бях на лов с европейски принц и принцеса, близо до Касигау в областта Вой, Кения. Срещу нас се зададе бивол. Легнахме, за да се приближи животното повече. То дотича на около 50 метра. Принцесата използуваше малка пушка и беше решила да убие бивола без чужда помощ. Тя стреля и го удари в гърдите. С тежка или дори среднокалибрена пушка изстрелът би бил смъртоносен. Но сега раненото животно можа да се обърне и да се скрие в гъстия шубрак.
Разгледахме следата. По нея имаше малки капки кръв. Част от работата на ловеца е да може да разпознава различните видове кръв: кръвта от белите дробове е светлочервена и обикновено означава дълъг лов; кръвта от бъбреците е много тъмна и означава, че животното е смъртно ранено; кръвта от тялото или крайниците е средно червена и обикновено означава повърхностна рана. Тази следа беше от последния тип. И тъй, имахме ранено животно, готово да се бие до смърт, и вятър, който щеше да го прогони до прикритие по негов избор — изобщо неприятна перспектива.
Принцесата настояваше да преследва животното с нейната детска пушка. Когато възразих, благородната й кръв закипя и тя ме сряза. Мъчно е да се разправяш с хора, които не са свикнали да ги ядосват. Все пак, аз отказах да й позволя да извърши самоубийство. Принцът, разумен човек, най-сетне се намеси и ми каза да отида да довърша животното.
Взех със себе си моя следотърсач от племето уолингюлу. Според мен хората от това племе са най-добрите следотърсачи в Кения и аз напълно се доверявах на човека. Почвата беше песъчлива и ние се движехме безшумно. Беше много тихо и аз знаех какво означава това: вероятно биволът ни чакаше неподвижен в засада. Бях нащрек.
На едно място имаше голяма локва кръв: биволът беше постоял няколко минути. Вероятно беше чул принцесата да ми крещи и спрял да се ослуша. Когато спорът беше прекратен и ние започнахме преследването, той продължил.
До нас достигна острата миризма на бивола. Спряхме. Животното трябва да беше само на няколко метра. Следотърсачът стоеше с разширени ноздри като пойнтер, който се опитва да определи мястото на ято яребици. Той посочи в храстите. Не виждах нищо. Мислех, че животното е все пак на известно разстояние от нас и дадох знак на човека да хвърли нещо по негова посока. Той взе камък и го метна право в храстите пред нас. Чух как камъкът издрънча в рогата на бивола. Животното стоеше пред нас с целия си ръст, но черната му кожа се сливаше така съвършено със сянката, че аз не го бях видял.
Биволът се хвърли върху нас. Нямах време да се целя. Вдигнах моята 500-калибрена пушка и стрелях. Куршумът мина под лявото око на животното и го умъртви мигновено. Ако бях с по-лека пушка, преди да умре, то щеше да убие и двама ни.
Най-забележителната задача, която ми е поставяна от клиент, бе пълзенето в дупка след ранен африкански глиган. Съпровождах граф Карнарвон. Той рани един голям глиган. Животното се скри в една дупка. Когато африкански глиган влезе в дупка, той се обръща така, че бивниците му са по посока на евентуалния преследвач. Графът много искаше животното, а аз не можех да измисля как да му го доставя. Нямахме инструменти за копаене и не можехме да го прогоним с пушек.
Помолих моите разузнавачи да се спуснат в дупката. Те ми обясниха, че са мохамедани и вярата им забранява да се докосват до свиня, иначе с удоволствие биха го направили. Нищо не ми оставаше, освен да се заема с неприятната задача сам. Свалих куртката си и след като поръчах на момчетата да ме изтеглят, щом започна да ритам, пропълзях надолу в бърлогата.
Дупката беше много тясна, а вонящият дъх на свинята ме задушаваше. Аз запушвах входа и вътре беше тъмно като в рог. Гърчех се като червей и опипвах напред с дясната си ръка. Когато докоснах зурлата на глигана, сграбчих зъба му. Той се опита да промуши ръката ми, като я притисне срещу стената на бърлогата, но аз натисках надолу и ритах като луд. Бях близо до припадък от липсата на въздух и тежката миризма на свинята. Момчетата ме изтеглиха заедно с вонящото животно.