Изправих се, като бършех лицето си. Графът каза:
— Великолепно, Хантър! Всъщност глиганът не ми трябва за трофей. Искам кожата му за седло. Дано не сте я повредили!
Надявам се, че графът е изпитвал достатъчно удоволствие от седлото си, за да си заслужава мъченията, които изживях, докато измъкнах този глиган от бърлогата му.
Лов на лъвове в земята на масаите
Една пролет около средата на двадесетте години бях повикан в кабинета на капитан Ритчи, кавалер на орден и военен кръст, началник на Отдела по опазване на дивеча в Кения. Капитан Ритчи постави пред мен най-забележителното предложение, правено на професионален ловец.
За да се разберат основанията за това предложение, нека първо да разкажа за необикновените условия в част от Кения по онова време.
В централната област на Кения лежи огромно плато — земята на войнолюбивото пастирско племе, наречено масаи. Масаите са народ от копиеносци. Те презират лъка и стрелите като оръжие на страхливци, които не смеят да се приближат до враговете си. Младите войни на племето, наричани морани, се хранеха главно с прясна кръв и мляко. Те считаха, че това е единствената подходяща храна за войници. Съседните племена живееха в постоянен страх от масаите, защото те бяха непобедими. Мораните се забавляваха да убиват лъвове с копия — геройство, което дотогава бях считал почти невъзможно. В по-стари дни масаите живеели почти изключително за сметка на други племена, както хищните животни живеят за сметка на по-слабите си съседи.
Много интересен и странен е фактът, че истински ловуващите животни (като сокола и дивите кучета), които убиват, за да ядат, нямат много естествени врагове, но рядко увеличават броя си. Те живеят така, че бързо се изхабяват и въпреки силата и жестокостта си са странно деликатни. Жертвите им, напротив, са много по-издръжливи. Това е вярно и за хората. Когато правителството спря войните, племената около масаите се увеличиха толкова, че станаха проблем. Масаите обаче поради промяната в начина на живот бяха заплашени от изчезване. Те се принудиха да отглеждат повече добитък като средство за съществуване. Донякъде като резултат от голямото увеличение на стадата в областта избухна страшна чума. Измираха с хиляди животни, докато най-сетне остана минимален брой.
Лъвовете с охота ядат леш. При наличността на плата, пълни с трупове на добитък, броят на големите котки се увеличи бързо. Хилави лъвчета, които при нормални условия биха измрели, израстваха като силни лъвове. По такъв начин в изненадващо кратко време земята на масаите буквално загъмжа от лъвове. Епидемията стихна и из пасищата вече не лежаха умрели крави. Тогава лъвовете започнаха да ядат живия добитък. Масаите се вдигнаха с копия и щитове да бранят скъпоценните оцелели домашни животни. Но това беше много трудна борба: за всеки убит лъв пострадваха един-двама млади морани.
Почти всяка рана от лъв причинява отравяне на кръвта, защото ноктите на животните са обвити в гниеща материя от техните жертви. Така че дори повърхностно одраскване означаваше смърт за туземеца. Много млади войни паднаха смъртоносно наранени в тези ловни експедиции. Старейшините на племето се уплашиха, че масаите губят най-добрите си мъже. В стари времена масаите щяха да компенсират загубата, като нападнат съседни племена за повече жени и добитък. Но при сегашните условия те нямаха друг изход, освен да молят правителството за помощ.
Областният управител на резервата Масаи беше млад човек на име Р. Пейлторп. Той тръгна да намалява броя на лъвовете с автоматична пушка. Според мен автоматичната пушка не е подходящо оръжие за гора, където се налага стрелба отблизо. След всеки изстрел е нужна около една секунда, за да влезе следващият патрон в затвора. Това забавяне може да се окаже фатално. Аз си служа с автоматична пушка за стрелба от прикритие или за лов на открито, но предпочитам двуцевката за гъстия лес. Двете цеви дават възможност за два куршума, изстреляни почти едновременно. Ако първият изстрел не улучи, мигновено можете да стреляте отново. Това е важно съображение при нападение.
Лъвовете обикновено лежат в гъстите храсти и ако искате да прочиствате местността от тези животни, трябва да навлезете в гъсталака. Пейлторп дотогава бил ходил на лов за лъвове само за спорт, и то на открито. Сега той влязъл в леса и стрелял по една лъвица. Лъвицата го нападнала, преди вторият патрон да влезе в затвора, и го повалила. Тя започнала да го дере и сигурно щяла да го убие, но един от неговите туземци-полицаи стрелял и убил животното върху него. Тежко ранен, Пейлторп бил отведен в болницата.