Очевидно за да ме разобличи, единият младеж каза, че знае два лъва недалеч от лагера. Неговият приятел му пригласяше, като твърдеше, че животните били особено хубави и много ще се радва, ако се опитам да направя нещо. Нямах намерение да започвам лова пред такава критична публика. Кучетата не бяха тренирани, а и не знаех в каква местност се намираха тези лъвове. Но двамата младежи ме гледаха със снизходително презрение и аз се почувствувах задължен да направя всичко, каквото мога. Казах им да ме водят и извиках на един от моите носачи да развърже кучетата.
Масаите ме отведоха в едно дере, което през дъждовния сезон сигурно се превръщаше в шумен порой. Дъното беше покрито с пясък и масаите лесно поеха по дирята. Тръгнахме по нея. Кучетата подтичваха наоколо и с подозрение изследваха непознатата миризма. Свихме по завоя на криволичещото дере и видяхме пред себе си двата лъва, проснати на пясъка като големи котки. И двата се изправиха и застанаха ръмжащи срещу нас. Когато кучетата видяха кого са преследвали, те погледнаха ужасени и почти всички побягнаха с панически лай. Никое от тях не беше виждало лъв преди това, нито знаеше, че съществува такова създание. Четири кучета от породата ейърдейл останаха храбро на мястото си.
Нито аз, нито масаите имахме време да мислим за кучетата. Мораните вдигнаха копия, готови да посрещнат нападението. Прекрасна гледка! Бързо се прицелих в гърдите на по-голямата котка и стрелях. Лъвът отстъпи при съприкосновението с куршума, изръмжа и падна тежко настрани. Другарят му веднага се хвърли в гъстия шубрак на левия бряг на дерето. Четирите ейърдейл а връхлетяха върху мъртвия лъв и започнаха да го ръфат. Оставих ги да дърпат гривата му до насита, а когато и останалите се върнаха предпазливо, аз ги насърчих да направят същото. Две от кучетата, някакви далечни родственици на овчарски песове, също показаха известен кураж. Надявах се, че с тези шестима смелчаци ще образувам истинска хайка за лъвове.
Най-сетне кучетата се умориха да ръфат мъртвия лъв и аз ги поведох към храста, в който избяга втората котка. При нашето приближаване лъвът нададе нисък, дрезгав, предупредителен рев. Ейърдейлите и овчарските кучета веднага се хвърлиха в шубрака с бесен лай, а останалите обикаляха в кръг прикритието, обаждаха се, но не смееха да се доближат. Един от масаите хвърли камък. Лъвът се показа, направи лъжливо движение към един от разбеснелите се ейърдейли и се дръпна бързо назад, преди да успея да стрелям.
Кучетата станаха по-смели. Лъвът се спотайваше в храста, но по движението на горните клонки разбрах къде се криеше. По-храбрите кучета пропълзяха вътре, за да го принудят да излезе, като продължаваха да джавкат яростно. Знаех, че лъвът скоро ще нападне и се приготвих да посрещна атаката.
Внезапно храстите се раздвижиха, лъвът изскочи и се хвърли към мен със страшна бързина: свит на топка, с уши, прилепени назад, и гръб, извит като арка, той сякаш летеше над пясъчното дъно. Един от моите безстрашни ейърдейли посрещна нападението и се опита да сграбчи чудовището за гърлото. Без дори да намали своя устрем, лъвът го преметна, както дете би подхвърлило играчка, и продължи да лети към мен. Останалите кучета се мъчеха да го захапят по задницата, но той не им обръщаше никакво внимание.
Когато наближи десетина метра, стрелях. Куршумът го удари почти между двете очи. Лъвът падна, без да потрепне. Тънка струйка дим се вдигна от дупката на куршума в прохладния утринен въздух.
Двамата масаи започнаха възторжен боен танц. Напрежението от нападението и възбудата при вида на двата хубави мъртви лъва пред нас им дойдоха твърде много. Все още с копия в ръце мъжете се навеждаха напред и повдигаха високо задници, после рязко се изправяха, като пъчеха гърди. С нарастването на екстаза това любопитно тръскащо движение се ускоряваше, докато най-сетне двамата се замятаха като махала. Този емоционален изблик е типичен за масаите. Белите, които живеят сред това забележително племе, го наричат „шейк“. Аз не бях виждал подобно нещо и не можех да разбера как мъже, преди минута готови хладнокръвно да посрещнат нападение на вбесен лъв само с голи копия, сега се държаха като истерични жени!
Радостта ми от убиването на двата лъва беше помрачена, когато разбрах, че хубавият ейърдейл, който се опита да спре атаката, лежеше със счупен гръбнак. Страхливите палета, които само лаеха и нищо не направиха, сега разкъсваха мъртвото животно с маниер на достойни храбреци, а това чудесно куче лежеше, без да се оплаква, в агония. Не можех да му помогна, освен да съкратя мъките му. Всяко куче, което се доближи до лъв, загива. Никое не може да се измъкне живо от лъвската прегръдка. Кучето трябва да се държи настрана от животното и с лаене да го принуждава да излезе от прикритието си. Не трябва да го захапва, освен когато лъвът е зает с разкъсването на негов другар или господаря му. Хрътките на капитан Хърст отлично знаеха това. Те всички носеха белези от стари рани, получени вероятно, докато научат този урок. Моят беден ейърдейл загина, преди да добие опит. Дано останалите вземеха поука от неговата смърт.