Искам да обясня, че тези лъвове не бяха човекоядци в истинския смисъл на думата. Те бяха убили пастирите, защото те се опитали да ги пропъдят. Интересно е, че човек може да прогони лъв, ако жертвата му е дивеч. Но когато лъв убие домашно животно, той се бори до смърт за него със законните му собственици.
Проследих лъвовете. Дирята водеше към гъсталак от сансевиерия, където те очевидно чакаха падането на нощта, за да се върнат при плячката си. Масаите ми разказаха, че вечер, когато прибират добитъка в кошарата, те подвикват, за да го накарат да побърза. Лъвовете познавали тези викове и скоро след това излизали спокойни, че няма хора в гората.
Попитах мъжете дали тази вечер могат да приберат добитъка си по-рано. Исках да направя засада край убитата крава. Идеята се хареса много. Масаите вярваха, че тази система ще има успех. Те я прилагали в битките с племето нанди. Нандите — войнолюбив народ — от време на време нападали масаите. Когато последните знаели, че някой боен отряд на нандите е в околността, те прибирали добитъка в кошарата с високи подвиквания и нандите, като мислели, че масаите са се прибрали в селото за нощуване, започвали нападението и попадали в капана.
Заех позиция в гъст храст близо до убитата крава и зачаках. Слънцето започна да клони към залез. Чух високите, немузикални викове на пастирите, с които те подканяха добитъка да се прибира от пасищата. Заслушан как гласовете замираха в далечината, изведнъж видях три гривести лъва, седнали на задните си крайници като кучета, с наострени уши. Те като че ли се ослушваха в отдалечаващите се гласове. Когато виковете замряха, лъвовете станаха и тръгнаха един след друг към мен. Нервите ми се изпънаха от напрежение. Чаках да се приближат на пушечен изстрел. Те спряха на мястото, където бяха убили едно от говедата, и задушиха, но животното беше вдигнато оттам. Щом свършваше душенето, всеки лъв вдигаше глава. Изразът на лицата им беше страшен: устата, дръпнати назад, зъбите, зловещо оголени. Но всъщност това беше разкривяване на чертите в гримаса, при която могат да душат по-добре.
Те все още бяха извън пушечен изстрел. Докато чаках, долетя лешояд. Вероятно ме беше видял в леса и ме беше взел за някакво животно. Стоях напълно неподвижен, защото знаех, че ако подплаша птицата, лъвовете ще се разтревожат.
Лъвовете също видяха лешояда. Те помислиха, че той е намерил храна и тръгнаха към мен. Вдигнали глави, те душеха въздуха като пантери и се мъчеха да отгатнат какво е видяла птицата. Задържах спусъка, докато дойдат на 30 метра. Тогава лешоядът, който ме разучаваше през цялото време с малките си черни очи, нададе тревога и с един замах на големите си крила се вдигна във въздуха. Лъвовете спряха мигновено, погледнаха подир уплашената птица и после се обърнаха, за да ме разгледат по-внимателно.
Аз все още лежах по корем, а трябваше да се надигна, за да стрелям. Сякаш цяла година мина, докато се изправя достатъчно и наглася пушката. Без да откъсвам поглед от лъвовете, свалих предпазителя с палец и се прицелих във водача. Изстрелът го покоси като секира. Другите отскочиха назад, но не побягнаха. Диви животни, които за пръв път чуват изстрел, не се плашат: вероятно мислят, че това е гръмотевица. Стрелях по следващия лъв и го ударих в плешката. Той се завъртя в кръг и изрева от ярост. Третият се хвърли върху него и те започнаха да се бият. Раненото животно изпадна в някакъв маниакален бяс: мяташе опашка, козината му настръхна, а устата му зееше и той се мъчеше да захапе и строши черепа на другаря си.
Стрелях по третото животно и го улучих в плешката. То се вдигна на задните крака като кон и докато още беше в това положение, аз стрелях отново във врата му. Лъвът се строполи, без да мръдне. Вторият лъв също вече не мърдаше, умъртвен или от моя куршум, или от другаря си — не мога да кажа.
В далечината чувах виковете и крясъците на масаите. Те бяха чули моите изстрели и се изсипаха от храстите с радостно нетърпение да намерят някой от враговете си мъртъв. Когато обаче видяха трите звяра, проснати пред мен, всички полудяха. Върнахме се в селото триумфално. В моя чест заклаха овца, изпекоха ребрата на жарта и те станаха по-вкусни от най-хубавото говеждо филе. Жените извадиха глинено гърне с домашно пиво, наричано „помбе“. Всеки мъж грабваше гърнето с две ръце, отпиваше и го подаваше на друг. Когато алкохолът подействува, мъжете се събраха в плътна група и започнаха странен танц: просто скачаха нагоре-надолу във въздуха. Наблюдавах ги, дъвчех овчи ребра и отпивах от пивото си, а кучетата лежаха около мен под звездното небе. Наблизо говедата се обаждаха от време на време, а отдалеч се чуваха лъвове, излезли на нощен лов из леса. Да, това бяха моята страна и моят народ!