Дойде време за почивка. Заведоха ме в най-голямата хижа и ми показаха широко легло в едно от отделенията. Леглото беше от мек папур, покрито с волски кожи, протрити от употреба. Двете закръглени млади жени на главатаря влязоха с мен — очевидно се канеха да споделят леглото. Чудех се къде ще спи главатарят, защото на леглото имаше място само за трима души. Оказа се обаче, че той отишъл при свои приятели, за да не ми пречи през нощта.
По-младото момиче постави четири кратуни с мляко на лавицата зад кожената ми възглавница. Отначало не схванах значението, но по-късно разбрах, че млякото бе предназначено за възстановяване на силите през нощта. Момичетата с евини облекла, с изключение на тънък наниз маниста през кръста, останаха в един ъгъл на колибата. Те лежаха безмълвни, защото според старинния обичай мъжът трябва да направи първата крачка. Но аз бях изморен от дългото пътуване и скоро заспах дълбоко.
Следващите няколко дни бях обсаден от масайски пратеници, дошли от много километри с молба да убия техните лъвове. Всеки вестител се състезаваше с другите, като излагаше по-силни доводи в полза на своята област. Един ме уверяваше, че около неговото село лъвовете били по-многобройни от листата на дърветата. Друг казваше, че в неговата долина човек не можел да измине петдесет метра, без да види няколко звяра. По всичко изглеждаше, че където и да отидех, навсякъде щях да намеря достатъчно лъвове. Отправих се с моите волове и кучета за съседното село. Там предишната седмица лъвове бяха убили няколко крави и тежко наранили един старец. Група копиеносци-морани дойдоха с мен — те все още смятаха, че рискувам живота си, като ходя на лов за лъвове само с пушка.
Стигнахме селото, където бяха последните похищения на лъвовете. Туземците ми показаха останките от жертвите. Лъвове, лешояди и хиени се бяха постарали да не остане много месо по труповете. Лъвовете убиват домашните животни по същия начин, както и дивеча, т.е. скачат на гърба на животното, с предната лапа рязко извиват главата и строшават врата. Кръвта незабавно се събира в мястото на счупването и лъвът я изсмуква.
Месото по костите беше твърде малко, за да примами лъвовете обратно. Затова взех кучетата и мораните и тръгнах подир тях. В околността имаше толкова много следи от лъвове, че трудно можеше да се определи кои точно бяха на злосторниците. И все пак, ако не изберяхме някои дири, щяхме да се въртим наоколо дълго. Тръгнахме по най-пресните. Не винаги е лесно да се определи „преснотата“ на отпечатъците. Диря, направена на завет, в трева и защитена от вятъра, често изглежда по-прясна от нова следа, оставена в открито място с навят пясък. Обикновено върху старите дири има следи от малки животни, минали впоследствие върху тях. Най-сигурно се определя прясната диря по изпражненията. По тях един добър следотърсач може да познае точно преди колко време е минало животното.
Мораните прекрасно разчитат отпечатъци. Те повдигаха с копията си клони на ниски храсти и ми показваха белези, които бях отминал. Забелязах, че те не вървяха от следа в следа, а следваха дирята на 3–5 метра пред себе си. Те така добре познаваха навиците на лъвовете, че можеха почти със сигурност да определят откъде вероятно е минало животното. Когато сгрешеха, те спираха и се пръскаха като хрътки, изгубили диря, и изследваха всяко песъчливо място наоколо, което би могло да носи отпечатъци, докато отново намерят следата.
След няколко часа навлязохме в малък пояс от храсти. Гъстото прикритие е истински кошмар за ловеца. Тук мъчно щяхме да се доберем до лъвовете, но знаех, че ако не ги унищожим, след няколко дни те ще се върнат и отново ще убият добитък, а може би и някой пастир. Само кучетата можеха да ни помогнат в такава местност и аз ги пуснах в гъсталака.
Зачакахме отвън. Мораните се облегнаха на щитовете си и опряха върховете на копията в земята пред себе си. Аз стоях със заредена пушка и чаках нападението, което знаех, че няма да закъснее. Изведнъж в храстите закипя същински ад от възбуден кучешки лай и свирепо ръмжене. Кучетата бавно отстъпваха пред разгневените зверове и се опитваха да ги подмамят на открито. Масаите стиснаха здраво дръжките на щитовете и вдигнаха копия. Чаках готов появяването на първия лъв.