Задниците на кучетата започнаха да се показват от гъсталака. Те лаеха ожесточено. По-голямата част образуваха полукръг пред прикритието, а двете овчарски кучета и по-храбрите ейърдейли останаха в храстите и се опитваха да примамят животните навън.
Без никакво предупреждение един от лъвовете изскочи от шубрака и се хвърли върху кучетата. Те отвориха кръга, за да го пуснат, но с един замах на лапата си той успя да перне едно. Движението беше толкова бързо, че не можах да го проследя. Просто видях кучето да пада. Веднага останалите стегнаха обръча, нахвърлиха се върху лъва и го хапеха за задницата, за да го откъснат от своя приятел. Лъвът се обърна като вихрушка и започна да замахва наляво и надясно — същински обигран боксьор. Стрелях. Лъвът се преметна във въздуха. В секундата, когато се допря до земята, той беше покрит от кучетата. Преди да успея да ги извикам, втори лъв изскочи на известно разстояние от нас. Масаите го подгониха веднага с вдигнати копия и диви викове. С големи скокове — може би до 6 метра дължина — лъвът се понесе по равнината. Кучетата и масаите го погнаха по петите. Известно време лъвът имаше преднина, но постепенно кучетата го настигнаха. Аз се задъхвах най-отзад и докато се присъединя, кучетата бяха заобиколили лъва и го държаха. Масаите също бяха образували кръг и се приближаваха с копията си.
Изкрещях на тези безумци да спрат. Те се поколебаха и аз вдигнах пушката. Опитвах да се прицеля така, че да не убия някое от истеричните кучета. Лъвът ме видя и мигновено нападна. Той скочи над кучетата към мен. Изчаках, докато се отдели добре от групата, и стрелях. Първият изстрел го повали сред вихрушка от пясък и прах. След миг той се изправи отново на краката си, но сега беше неподвижен и прекрасна мишена. Вторият изстрел го удари в гърдите и той умря моментално.
През следващите няколко седмици с помощта на кучетата убих над петдесет лъва. След смъртта на няколко свои другари кучетата станаха по-предпазливи и вече се пазеха добре от лапите на лъвовете. Не видях лъв да ухапе куче. Служеха си винаги с лапи, като нанасяха светкавични удари на своите мъчители. Очевидно не считаха кучетата достойни за зъбите си. Кучетата от своя страна при опит да отскубнат някой лъв от свой другар го захапваха не за кожата, а за гривата. Предполагам, че така им беше по-удобно.
В гората лъвовете имаха предимство. Изгубих толкова кучета, че започнах да ги използувам само в случаи, когато трябваше да се унищожи лъв, утвърден вредител. Останалото време те оставаха в лагера и аз ловувах сам, колкото можех.
Една вечер се загубих сам в лабиринта от хребети и дерета, които прорязваха подножието на планината. Опитах се да тръгна назад по следите си, но преди да стигна лагера, нощта падна и аз не можех да виждам следата. От късно следобед буреносни облаци се събираха над далечните била и сега бурята избухна. За известно време ослепителните светкавици ме ориентираха. Към полунощ обаче бурята отмина и аз се залутах из тъмнината наслуки като слепец. Дочух далечен звън на хлопки в ограда и в този момент звукът ми се стори божествен! Тръгнах по посока на звъна и завиках. Скоро ми отговориха. Проблясна светлина и пред себе си видях малка колиба от говежди тор и обичайната ограда от бодливи храсти. Семейството масаи ме поканиха вътре и веднага стъкнаха огъня. Мъжът беше в началото на четиридесетте, твърде стар за моран и от масайска гледна точка вече тръгнал надолу по склона, който води до момента, когато ще бъде оставен на лъвовете. Той беше чул за моите подвизи като ловец на лъвове и усърдно ме разпитваше за пушката ми, за мен, колко животни бях убил и пр. Наричаше се Киракангано. Преди години баща му бил убит от носорог и в Киракангано се беше разпалила омраза към опасните диви зверове. Цял живот той ги изтребваше. Разказа ми свои преживелици при лов на лъвове и биволи. Историите звучаха невероятно, но аз знаех, че масаите никога не лъжат. Обикновено масаите се гордееха с добитъка или броя на жените си, но Киракангано се интересуваше само от едно: да преследва диви зверове из горския лабиринт и после да посреща нападението на ожесточеното животно с щит и копие. Този човек обичаше лова със същата страст, както аз.
— Разбирах вече езика на масаите и, попитах Киракангано дали би искал да дойде с мен като водач и помощник. Без да се позамисли дори, той стана, взе копието и щита си и само попита кога тръгваме. Всичко стана съвсем неочаквано и аз се почудих какво ще прави с жена си и добитъка. Киракангано сви рамене: