Нямаше време за мислене. Двете котки летяха към нас от различни посоки. Стрелях по втората, защото ми се видя по-решителна. Куршумът проникна на сантиметър над лявото й око. В същия момент видях как копието на Киракангано прониза ранената лъвица. Тя се извърна и сграбила дръжката със зъби, ожесточено се мъчеше да я измъкне от тялото си. Киракангано посегна да извади ножа с двете остриета от пояса си, но аз го изпреварих и я довърших с един куршум във врата.
Мълчаливо си стиснахме ръце. Без неговото копие едната лъвица положително щеше да ни убие. От всички туземци, които съм срещал в Африка, Киракангано безсъмнено беше най-храбър и най-хладнокръвен в критични моменти.
Наближаваше краят на моя престой в резервата Масаи. Бях убил седемдесет лъва, а племето все още имаше основание да се оплаква. Капитан Ритчи искаше да премахна всички злосторници, които нанасяха щети на стадата, затова реших да опитам друго: щях да стрелям нощем, скрит зад трънливите храсти на бомите. Това не е истински лов, но аз бях дошъл в резервата не за спорт, а по работа. Съставих план за нощна стрелба.
Закачих една убита зебра за чифт волове и ги накарах да влачат стръвта на няколко километра из равнината. После окачихме трупа на подходящо място срещу вятъра. Ако в леса имаше лъвове, вятърът щеше да отнесе миризмата на зебрата до тях. Същевременно други лъвове, бродещи през нощта из равнината, щяха да попаднат върху дирята и да я последват до стръвта. Тъй че без съмнение през нощта щях да имам посетители.
Момчетата изсякоха храсти и бодливи клони и близо до стръвта направиха подковообразна бома, където щяхме да прекараме нощта с Киракангано. Погрижихме се зебрата да е закрепена добре, за да не я отмъкнат лъвовете. Момчетата покриха бомата с двоен пласт тръни, тъй че да не прониква светлина. Често съм виждал лъвове да бягат от стръв при най-слабо движение в бомата. Дълго се чудех как усещаха моето присъствие. После открих, че котките виждали движението на сенките, хвърляни от проникналата през горния пласт на прикритието звездна светлина.
Всичко беше готово. Киракангано и аз заехме позиция в бомата. Дадох му електрическо фенерче и му показах как да осветява стръвта, когато дойде време да стрелям, за да виждам къде се прицелвам. Фенерчето очарова Киракангано и той непрекъснато го палеше и гасеше, докато най-после му казах да престане. До мен лежаха две заредени пушки и патрони. Поставих патрони в джобовете и колана си. Където и да посегнех, можех да сграбча цяла шепа.
Стъмни се. Няколко хиени се завъртяха около примамката, последвани от два чакала. Чакалите седнаха и поглъщаха с очи зебрата. Хиените сновяха напред-назад, за да се уверят, че всичко е спокойно. Най-сетне една от тях се спусна, грабна извадените навън вътрешности и избяга с жален кикот. Другите се приближиха и започнаха да ръфат стръвта. После видях, че побягнаха, а чакалите се доближиха по-самоуверено. Това означаваше, че идваха лъвове. Приготвих пушката и зачаках.
След няколко минути чух ниското, глухо, дълбоко дишане на лъвове зад бомата, което не може да се вземе за друго. Те кръжеха известно време около нас и после скочиха върху зебрата. Прошепнах на Киракангано да запали фенерчето. За моя изненада в отговор чух:
— „Табало!“ (на масайски „чакай“).
Погледнах го и видях, че се бе парализирал от страх. Необичайният нощен лов на лъвове от бома беше много силно преживяване за този мъж, който през деня излизаше срещу разярен лъв с голо копие.
Грабнах фенера от ръцете му и през малка пролука осветих стръвта. Каква гледка! Поне двадесет лъва и лъвици на няколко метра пред нас. Някои стояха край зебрата, други лежаха и ближеха стръвта. Два хубави черногриви лъва гледаха в светлината. Същинско предизвикателство! Гривите и гърдите им бяха покрити с кръв и нечистотии от стомаха на зебрата, защото те вече бяха яли. Киракангано буквално трепереше от ужас. Знаех, че стрелбата ще възвърне самообладанието му. Прикрепих фенера между два клона, за да осветява сцената. После промуших пушката през една дупка на оградата и стрелях в по-големия от двата лъва. Хор от ръмжене и свирепо сумтене се надигна от прайда. Стрелях отново и пак отново. Животните се оттеглиха извън обсега на светлината. Спрях, за да заредя. Самообладанието на Киракангано вече се възвръщаше и аз му подадох парче тютюн за дъвчене. Масаите обичат тютюна. Ароматът на тютюна го възстанови, а три мъртви лъва са гледка, пред която никой масай не може да остане спокоен. Прайдът започна да се връща. Киракангано грабна фенера и във възбуждението си осветяваше лъв след лъв с такава бързина, че аз едва имах време да се прицеля. Всеки изстрел поваляше по едно животно. Сурова мярка, но трябваше да бъде приложена. Лъвовете не обръщаха внимание на стрелбата. Те подушваха мъртвите си другари, паднали до тях, и после продължаваха да ядат.