Десет лъва лежаха около зебрата. Тогава кой знае защо един хубав черногривец се приближи и започна да души бомата. После спря и нададе някакви кръвосмразяващи звуци. От вибрациите на неговия рев земята сякаш се разтрепера. Този изблик разтревожи останалите живи членове на прайда и те бавно се изтеглиха, последвани от стария мъжкар.
Нямах намерение да оставя хиените да разкъсат хубавите кожи. След като се уверих, че лъвовете са си отишли, казах на Киракангано да свети, за да отида и издърпам мъртвите животни по-близо до бомата. Масаят, изгубил всякакъв страх, беше много ентусиазиран. Излязох от бомата и се отправих към лъвовете. Когато почти стигнах до тях, светлината внезапно угасна.
Извиках на Киракангано да запали фенера и направих още една крачка. Неочаквано се спънах о голямо, още топло тяло и паднах върху лъва. Чух под себе си заглушено дишане и ниско ръмжене. Животното беше още живо. Отскочих като ужилен и се хвърлих към бомата. Всяка секунда очаквах лъва върху гърба си, но успях да стигна входа и се втурнах вътре. Киракангано седеше на земята, а около него — разпръснатите части на фенера. Той решил да види как свети това странно нещо и го разглобил, докато навън в тъмнината аз се препъвах в ранени лъвове.
Казах му няколко нелюбезни думи и той се извини. Сглобих фенера и стрелях още веднъж в лъва, за да съм сигурен, че той е действително мъртъв. После седнахме да чакаме. През нощта дойдоха още два прайда. А когато се зазори, пред нас се разкри гледка, каквато аз се съмнявам някой преди това или след това да е виждал: осемнадесет мъртви лъва! След шума и безпокойството през нощта сцената изглеждаше странно мирна. Никакво движение освен лъвските мухи, които с нервни тикове пълзяха между задните крака на мъжките. След като се уверихме, че между лъвовете няма ранени, Киракангано и аз излязохме от бомата и отидохме при мъртвите животни. Трябва да призная, че изпитах съжаление. И все пак разбирах, че тези хищници трябваше да умрат, за да не страдат от техните опустошения масаите. Неестествени условия бяха създали свръхнаселеност сред лъвовете и това можеше да се оправи само по неестествен начин. Колкото и да бяха смели и сръчни, масаите сами не биха могли да се справят с проблема.
Днес правителството забранява на масаите забележителния лов на лъвове с копия, толкова обичан от мораните, когато за пръв път отидох в резервата. Твърде много младежи загинаха, сражавайки се с щитове и копия срещу зъби и нокти. Тъй като малцина от някогашните свидетели на тези отчаяни битки са живи, в следващата глава искам да опиша един лов, в който участвувах.
Масаите-копиеносци — най-смелите измежду смелите
За пръв път видях лов с копия, когато гостувах в едно малко селище на масаите недалеч от езерото Магади. Предишната нощ един лъв беше прескочил шестметровата бома, която ограждаше селото, грабнал една крава и прескочил обратно с кравата в уста. Зная, че това звучи невероятно, тъй като лъвът тежи не повече от 200 килограма, а кравата — вероятно двойно повече. И все пак мъжки лъв може да извърши такъв подвиг, и то с не повече усилия, отколкото са нужни на лисица, за да отвлече едно пиле.
Лъвът се вмъква с особена сръчност под трупа и прехвърля тежестта върху гърба си, като непрекъснато държи гърлото на кравата в устата си. При прескачане на препятствие опашката му се втвърдява и с нея той пази равновесие. Масаите твърдят, че лъв без опашка не може да извърши подобен скок.
Бях готов да тръгна на другата сутрин подир лъва, но мораните от тази община с известно презрение ми заявиха, че не се нуждаят от моята помощ. Те щели да се справят сами. Дотогава не бях убеден, че група мъже могат да убият възрастен лъв с копия. Поисках да отида с тях, като взема пушката си. Учтиво ми разрешиха. Тази вечер заредих автоматичната си пушка без сянка на съмнение, че ако срещнем лъв, ще го убия аз.
Тръгнахме призори. Вървях след копиеносците. Те бяха десетина. Прекрасни мъже, стройни, с хубаво развита мускулатура, всички високи над 1,80 метра. За да бъдат движенията им свободни, те хвърлиха единственото си облекло — дълго парче плат, набрано на раменете и увито около лявата ръка. Мораните балансираха ярко оцветените щитове върху раменете си, а копията си държаха в дясната ръка. Войните носеха на главите си специална украса от щраусови пера, с която ходеха на война, а около глезените си — гривни от кожа. Иначе бяха съвсем голи.