Намерихме дирята и мораните тръгнаха по нея. Лъвът беше пирувал с кравата през нощта и сега сигурно почиваше в някой гъсталак. Те хвърляха камъни наслука, докато свирепо ръмжене показа, че лъвът е ударен. По сърдитото зъбене и ръмжене мораните определиха точно мястото и започнаха усилено да хвърлят камъни. Храстът се разлюля и лъвът изскочи на стотина метра пред нас. С големи скокове той се понесе по степта, а подутият му корем се люлееше при тичането.
Мигновено масаите се пръснаха из високата жълта трева с диви викове. Лъвът, натежал от голямото ядене, не тича дълго. Той се спря и се обърна, за да нападне. Копиеносците започнаха да го заобикалят. Лъвът стоеше в средата, гледаше мъжете, които бавно затваряха обръча, и се зъбеше така, че кръвта на човек се смразяваше.
Лъвът остави масаите да се доближат на около четиридесет метра. Тогава разбрах, че се кани да атакува: главата му бе наведена над протегнатите лапи, задницата — леко повдигната, за да се изнесат задните крака достатъчно напред и да се получи максимален скок при отскачането. Той започна да дълбае земята с нокти, също както спринтьор с шпайкове, за да не се подхлъзне при първия скок.
Съсредоточих се върху зловещата крива на опашката му. Преди нападение всеки лъв подръпва пискюлестия връх на опашката си три пъти в бърза последователност. След третото подръпване той се хвърля с такава смайваща бързина, че изглежда много по-малък, отколкото е в действителност.
Масаите също знаеха не по-зле от мен, че лъвът се готвеше за атака. С едно-единствено движение ръцете с копията се дръпнаха едновременно назад, готови за хвърляне. Мъжете бяха така напрегнати от възбуда, че изпънатите мускули по раменете им леко потръпваха и слънчевата светлина пробягваше по остриетата на копията. В този момент и пирон да забиех в някой от тях, той не би почувствувал.
Върхът на опашката потръпна. Едно! Две! Три! Лъвът се хвърли към кръга от мъже. Веднага половин дузина копия подскочиха във въздуха и се устремиха към него. Едно се плъзна в плешката му и в следния миг острието проби кожата от другата страна. Лъвът не се спря за секунда. На пътя му стоеше един моран, младеж, излязъл на първия си лов. Момчето не направи опит да се отдръпне. То се стегна, за да посрещне нападението, и като държеше щита пред себе си, леко се наклони назад, за да вложи тежестта на цялото си тяло в удара на копието. Лъвът скочи върху момчето. С един удар изби щита от ръката на младия моран като картон, а после се дръпна, като се опита с протегнатите си лапи да повлече момчето към себе си.
Младежът заби копието си в гърдите на лъва не по-малко от 60 сантиметра. Смъртно раненият звяр скочи върху момчето, впи ноктите на задните си лапи в корема му, за да е по-сигурен в прегръдката си, и същевременно захапа рамото му. Младият войн падна под тежестта на огромната котка. В миг останалите морани заобиколиха умиращия лъв и извадиха своите сими — тежки, дълги 60 сантиметра ножове с двойно острие. Те се блъскаха като полудели, за да достигнат главата на звяра. След няколко секунди тя беше нарязана на късове. Видях как един от мъжете със страшен удар разцепи черепа на животното. Не бих могъл да кажа дали животното беше още живо или не.
Моята пушка не влезе в употреба: в такива случаи огнестрелното оръжие е опасно, защото, след като фанатизираните войни заобиколиха лъва, не можех да стрелям без смъртна угроза за някой.
Прегледах раненото момче. Раните бяха наистина страшни, но то изглеждаше напълно безразлично към тях. Заших го с игла и конец. То не реагира повече, отколкото ако бях го потупал по гърба.
Кожата на лъва беше така надупчена от копия и сими, че нямаше стойност като трофей. Тя представляваше накълцана, кървава маса от жълта козина. От достойнството и величието на благородното животно останаха само жалки остатъци.
Върнахме се в селището. На раненото момче дадоха да яде огромно количество сурово говеждо месо, а след това говежда кръв като пургатив, за да може да се натъпче отново. И други морани-бяха пострадали от ноктите на лъва, но те не направиха никакъв опит да се предпазят от инфекция. Просто промиха раните с вода. По-късно в някои масайски общини видях да накисват корени от един храст, наречен олкилорит, във вода. Те оцветяват водата като калиев перманганат, действуват антисептично и подпомагат заздравяването на раните.
Надявам се, че момъкът е оздравял. Този ден той бе удостоен с най-високи почести, а младите момичета го гледаха с възхищение. Ако е оздравял, той лесно си е избрал подходяща любима.