Според масаите най-голямата проява на храброст е да хванеш лъв за опашката и да го държиш, докато другите войни се приближат с копия и сими. Моран, извършил този подвиг четири пъти, получава титлата меломбуки и ранг на капитан. Съществува също така неписан закон, че получилият званието меломбуки трябва да е готов за бой с всяко живо същество. Съмнявам се дали от хиляда масаи двама стават меломбуки, въпреки че мораните пламенно се стремят към това отличие.
Няколко пъти съм имал възможност да наблюдавам такава проява на храброст и се чудя как някои от мъжете, които се опитват да теглят лъв за опашката, изобщо оживяват. Спомням си един лов. Участвуваха повече от петдесет копиеносци. Те бяха вдигнали два лъва и една лъвица. Животните се опитваха да се доберат до гъсталака, но войните пресякоха пътя им. Лъвовете се отдръпнаха в малка група храсти край песъчливо дере. Когато има възможност, преследваният лъв винаги търси убежище в някое от тези пресъхнали речни корита, покрити с гъсти сенници от надвиснали храсти. За миг мораните заобиколиха храстите и започнаха да затягат кръга. При приближаването на обръча от крещящи войни лъвовете започнаха да ръмжат. Без всякакво предупреждение най-големият лъв изскочи от прикритието и направи опит да се освободи. С големи скокове и спусната опашка той се хвърли по дъното на потока. Прекрасна гледка! Лъвът се насочи към двама морани. Те вдигнаха копия и се приготвиха да посрещнат атаката. Но големият мъжкар нямаше желание да се бие — искаше само да избяга. С величествен скок той прелетя точно над главите на двамата масаи. С едно движение на хълбока лъвът перна единия моран и го завъртя като пумпал.
Останалите морани зацъкаха неодобрително: отчасти, загдето двамата младежи бяха позволили на лъва да избяга, отчасти, защото лъвът беше отказал да се бие. Забелязал съм, че старите лъвове с хубави гриви по-неохотно влизат в борба, отколкото младите и лъвиците. Същото е и при слоновете. Старите мъжкари с хубава слонова кост са по-плашливи от младите и женските. Предполагам, че с годините и животните стават по-благоразумни. Мисля също, че лъвовете различават младите и неопитни морани и съзнателно насочват атаките си към тях. Може би само си въобразявам. И все пак младежите са по-колебливи и несигурни в действията си и считам, че лъвовете долавят това.
Копиеносците обградиха храсталака. От желание всеки първи да пролее кръв те се бутаха и блъскаха един-друг. Останалите два лъва се виждаха ясно в храста. Те стояха един до друг и яростно ревяха. Мораните доближиха на десетина метра и копията им полетяха. Едно копие прободе лъвицата в слабините. С вик на болка и гняв тя се изправи на задните си крака и за миг остана във въздуха с вдигнати лапи като изображение на герб. После се наведе и захапа копието. В този момент един моран хвърли оръжието си, втурна се напред и я сграбчи за основата на опашката. Мораните никога не ловят пискюлестия връх, защото лъвът може да втвърди опашката си като цев на пушка и с едно махване да помете човека.
Веднага другарите на морана се втурнаха със симите си. В такива моменти масаите изпадат в състояние на бясно изстъпление. Нанасят удари като истински автомати. Лицата им са безизразни. Няма колективност. Всеки иска да убие сам. Лъвицата заби задните си крака в земята, за да скочи напред, но моранът я дърпаше назад. Тогава лъвицата се изправи на задните си крака и размаха лапи наляво и надясно по мъжете. Видях с очите си, че ударите попадаха в целта, но мораните не помръдваха. После ми разказаха, че в такъв момент от силната възбуда не чувствуват никаква болка. По всяка вероятност същото е и с лъва. И така двете страни продължават битката, докато единият падне от загуба на кръв.
Лъвицата бавно се свлече на земята. Виждах само бляскащите остриета на симите, които мъжете размахваха в сляпата си ярост. Когато всичко свърши, главата на животното беше нарязана на късове. Десетина копия стърчаха забучени в тялото, което приличаше на окървавена възглавничка за карфици.
Шумът зад храста показваше, че другата група е заета с втория лъв. Видях как един войн коленичи и подигравателно протегна щита си напред. В същия миг лъвът скочи върху него и просна мъжа на земята. Притиснатият в земята моран напразно се опитваше да промуши лъва с копието си, а в това време лъвът разкъсваше откритото му рамо. Изкрещях на масаите да се дръпнат, за да стрелям, но гласът ми бе погълнат от дивите фалцетни крясъци на мораните и ниското ръмжене на лъва, който разкъсваше човека. Две копия се забиха в тялото на лъва. Мъжете се хвърлиха със симите.
Преди да умре, лъвът рани още един моран освен онзи под щита. Помогнах, доколкото можах, на ранените. По телата им имаше дълбоки рани от нокти и зъби. Двамата бяха загубили доста кръв. Докато шиех раните на единия боец, той погледна страшните разкъсвания и цъкна презрително с език, както бяха направили мораните при бягството на първия лъв. Сякаш искаше да каже „Ех, че неприятност!“, докато бял човек в такова положение буквално би полудял от болка.