Колкото и да е странно, никога не ми се е случвало да чуя лъв да чупи кости със зъби. Раните, нанесени от лъв, винаги са били мускулни. Очевидно предните зъби на животното са много раздалечени и не могат да захапят костите. Когато обаче лъв захапе рамото, зъбите му се срещат в тялото на жертвата. Ако изсипете дезинфекционна течност в раната, тя ще изтече от другата страна.
Масаите ме убедиха, че най-опасното оръжие на лъва не са нито зъбите, нито самите лапи, а недоразвитите палци, които се намират от вътрешната страна на предните лапи. Тези палци, дълги около 5 сантиметра, извити и много остри, грубо отговарят на палците на човешката ръка. Обикновено те са прибрани и не се забелязват, но когато лъвът ги изправи, те стърчат почти под прав ъгъл. Палците са остри като шипове и много силни. С един замах на тези ужасни куки лъвът може да изтърбуши човек.
Местните ковачи изработват копията на масаите от късчета желязна руда, събирана в потоците. Ковачите не познават изкуството на закаляването. Копията са толкова меки, че човек лесно може да прегъне острието върху коляното си. Но мораните мятат оръжието с такова изкуство, че понякога копието пронизва напълно животното. Ако удари в кост, то се прегъва почти под прав ъгъл. Собственикът никога не изправя острието, преди да се върне в село. Прегънатото острие е доказателство за неговото участие в убиването на животното и високо се цени.
По време на моя престой в резервата видях и лов на леопарди с копия. Според мен това дори е по-голям подвиг от лова на лъвове. Леопардът не тежи повече от 100 килограма, но е много по-бърз и по-нападателен от лъва. Леопардите са лукави животни. Те лежат тихо, докато стигнеш почти до тях. Тогава внезапно нападат със смъртоносна бързина и решителност. Леопардите обичат да се крият из пещери и други тъмни места, докато лъвовете предпочитат редкия шубрак. Ловец, който пълзи из камънаци подир някой леопард, е в много неизгодно положение.
Придружавах трима копиеносци. Те търсеха един леопард, който унищожаваше козите им. За разлика от благородния лъв леопардът убива просто за удоволствие. Животното, за което става дума, беше издавило няколко кози, без дори да си направи труд да хапне месото им. След дълго търсене най-сетне единият моран го забеляза в тясна ивица висока трева. Ако това беше лъв, с няколко камъка щяхме да го предизвикаме да нападне или поне да заръмжи и да ни покаже скривалището си. Но лукавият леопард не се издаде, въпреки че изсипахме водопад от камъни в тревата. За нещастие не бях взел кучетата, така че не ни оставаше нищо друго, освен сами да прогоним животното.
Копиеносците бяха само трима и аз можех да си служа с пушката без риск да нараня някого. Казах на мораните да се пръснат встрани от мен и да стоят по-назад. Знаех, че леопардът щеше да нападне бързо и бях сигурен, че мъжете не ще имат време да метнат копията си. Кой знае дали и аз самият щях да успея да стрелям в момента на скока. Оказа се, че бях подценил мораните, защото все още не бях разбрал виртуозната им сръчност при боравене с дългите деликатни остриета.
Вървяхме бавно във високата до пояс трева също като при лов на фазани. Мораните бяха няколко стъпки след мен с протегнати напред щитове и вдигнати за мятане копия. Щом направехме една крачка, спирахме се и се оглеждахме за голямата котка. Ивицата трева не беше дълга, но бавното напредване опъваше нервите и увеличаваше и без друго голямо то напрежение.
Внезапно леопардът изникна от тревата на около метър от нас, малко вдясно. Той скочи към мен. Преди да успея да вдигна пушката, моранът вдясно прониза животното с копието си. Леопардът се беше вдигнал от земята. Тънкото острие се заби между врата и плешката и го прикова към земята. Той лежеше проснат, съскаше и се зъбеше, без да може да се освободи. Мигновено моранът извади ножа си и се хвърли да го довърши. С голяма мъка спрях човека, пуснах един куршум в прикованото животно и спасих хубавата кожа от насичане на ивици.
Когато се готви да хвърля копие, за равновесие моранът заема положение като за стрелба. Той поставя левия си крак малко напред. Цялата тежест на тялото участвува в хвърлянето. Копието лети във въздуха и леко потрепва. Остриетата на повечето от копията имат тънък ръб от двете страни и може би това причинява лекото въртеливо движение на копието по време на полета, нещо като куршум от пушка. Моранът хвърля копието с абсолютна точност на разстояние до 20 метра, дори ако целта се движи.