Компанията на Хилда ми липсваше. Преди раждането на децата ние много по-често бяхме заедно: правехме планове за бъдещето, разисквахме подробности по моето предстоящо сафари или уговаряхме някакво пътуване с такъв ентусиазъм, както младежите планират пикник. Сега Хилда бе погълната постоянно от грижите за децата. Нямах представа, че отглеждането на деца е толкова сложно нещо: струва ми се, че моите родители ме изгледаха с много по-малко грижи. Животът ни с Хилда започна да се разделя в два самостоятелни пътя: тя в къщи с децата, а аз на сафари с клиенти. Рядко се виждахме. Разбирах, че първото задължение на Хилда са децата, но човек може да се отегчи, ако е непрекъснато само с клиенти.
Намерих решение и на този проблем. Когато клиентите ми омръзнеха много, заминавах сам обикновено на лов за слонова кост. В онези дни в някои области нямаше ограничения за броя на убитите слонове и аз се възползувах от това. Ловът на слонове беше доходна работа: слоновата кост вървеше двадесет и четири шилинга 0,5 килограма при средно 70 килограма чифт хубави бивници. Опитният ловец можеше да поваля слон почти с всеки изстрел, а 450-калибрен патрони N2 струваха само един шилинг и Шест пенса. В мен тече достатъчно шотландска кръв, за да не разбера изгодата от такава сделка.
Спомням си как веднъж се върнах в Найроби след дълъг лов на слонове. Ловът беше сполучлив и аз носех стотици бивници — вече не помня точно колко. Момчетата, които ме придружаваха, натовариха набързо бивниците на влака и ние се сбогувахме. Когато пристигнах на гарата в Найроби, изникна проблемът, как да пренеса слоновата кост до къщи. Таксита нямаше още, само рикши, теглени от туземци. Наех всички рикши, натоварих бивниците, качих се начело на процесията с двата най-големи зъба, завързани от двете страни на рикшата. Тръгнахме по главната улица. Тогава нямаше улично движение — фактически автомобилите бяха почти неизвестни. Хората наизскачаха от къщите си да зяпат. Някои, застанали на тротоара, брояха бивниците. Съмнявам се дали някога бяха виждали такава изложба на слонова кост. Истински триумф за мен.
Тогава видях Хилда и Дорин, нашето петгодишно момиченце. Те идваха в друга рикша срещу мен. Носех брада до кръста и Хилда не ме позна. Аз седях и им се хилех. Внезапно малката Дорин извика:
— Мамо, това е татко!
Хилда ме погледна и се опита да усмири детето:
— Не, миличка, не всеки човек с трофеи е баща ти. Забравила си как изглежда. Той няма брада.
— Нищо, че няма! — викаше Дорин. — Аз зная, че е татко! Зная, зная!
Избухнах в смях. Хилда се вдигна, после скочи от рикшата, като викаше:
— О, Джон, Джон!
Тъй или иначе, като професионален ловец аз печелех добре. С продажбата на слонова кост и подаръците от някои богати клиенти — например скъпа пушка или луксозна лагерна екипировка — аз печелех, колкото губернатора на колонията. Когато в Кения идваха на лов високопоставени лица, обикновено викаха мен за водач. Веднъж бях на лов с едно младо американско семейство. Неочаквано получих по един бегач спешно съобщение от Найроби: „Уелският принц пристигна на ловна експедиция. Като най-опитен професионален ловец сте избран за негов водач. Върнете се веднага в Найроби“.
Показах бележката на моите клиенти. Младият американец избухна:
— Кой е Уелският принц? Моите пари струват колкото неговите! Вие се съгласихте да ни водите. Нима ще нарушите думата си?
Младият човек беше прав. Съобщих в Найроби, че не мога да разваля договора си. Така голямата чест се падна на друг, много добър ловец, който се справи отлично. Но не мога да не се усмихна, като си спомня възмутения вик на демократа-янки: „Кой е Уелският принц?“.
Въпреки че не можах да приема поканата, аз бях поласкан, че се бяха спрели на мен. Това означаваше според хора, които разбираха от лов на едър дивеч, че бях достигнал върховете на моята професия. Когато се оженихме, ние с Хилда мислехме, че когато си спечеля име на добър професионален ловец, грижите ни ще свършат. Щяхме да имаме сигурност, защото според тогавашния стандарт в Кения заплатата на професионалния ловец беше приказна. Осъществих младежките си амбиции, но сега се явиха нови, непредвидени проблеми.