Децата ни растяха. Една вечер открих, че предната врата беше оставена отключена и най-голямото ни момче, Гордон, липсваше от леглото си. Знаех отлично къде е отишло момчето. Спомних си моята собствена младост и не се съмнявах, че малкият негодник беше в гората край капаните или мрежите. Мъчно ми беше само, че момчето не се бе обърнало към мен за съвет, но очевидно то искаше да изучи изкуството по свой път.
Късно през нощта чух Гордон да се връща. Посрещнах го на стълбата, любопитен да видя улова му. Представете си какво почувствувах, когато вместо това го видях във вечерен костюм. Бил на танци в Найроби. Скарах му се здравата, загдето си губи времето с такива глупости. Сутринта на закуска бях още ядосан. За моя изненада Хилда взе страната на момчето:
— Най-сетне всеки не може да е ловец, Джон! — ми каза тя.
— Да не искаш момчето да стане търговец или чифликчия? — избухнах аз.
— Искам да следва собственото си влечение. Като го нападаш, че се държи, както всички нормални момчета, ти си толкова несправедлив, колкото твоите родители са били към теб.
Аз дълбоко уважавам мнението на Хилда, но трябва да призная, че това изказване ми се видя смешно. Да прекарва свободното си време в горите с едно куче и пушка — това е естествено и здраво желание. Но да се конти, за да се перчи по дансингите с някое младо момиче — не, това е истинска глупост!
Но аз не се отчаях. Често човек започва да цени ловното изкуство едва след като добие известен опит. Гордон имаше данни за добър ловец. С часове рисувах диаграми на големи диви животни и му показвах къде точно трябва да мине куршумът. Когато реших, че е достатъчно подготвен, отидохме заедно на лов за слонове. Намерихме стадо с хубав мъжкар, застанал в чудесно положение за прицел в ухото. Вместо да стреля, Гордон прошепна:
— Татко, къде да го ударя?
На вятъра бяха всичките часове, които отделих, за да го подготвя. Посочих ухото си. Гордон стреля и слонът падна мъртъв още във въздуха. Разбрах, че от един практически урок момчето научи повече за лова на слонове, отколкото от всичките приказки на света. Не се съмнявам, че като пораснат, и другите ще научат повече от собствения си опит, отколкото от моя пример.
Независимо от това, което разправих за клиентите, искам да изясня, че не съм от тези професионални ловци, които са склонни да ги презират. Клиентите бяха моето препитание. Някои — много добри, други — лоши, но аз правех всичко, за да ги задоволя. Понякога не беше лесно. Между тях имаше американци, европейци, англичани и ориенталци — всеки със своите обичаи и желания. Връзката между професионалния ловец и неговия клиент е особена. Те му плащат и той е техен наемен служител, на когото могат да заповядват. И все пак той е отговорен и пред фирмата, която обзавежда сафари, и пред Отдела по опазване на дивеча за поведението на клиентите си и за тяхната безопасност. Ако клиентът желае да направи нещо, което по преценка на ловеца не е разумно, той трябва да го спре. Ако клиентът откаже да се вслуша в съвета, ловецът изпада в трудно положение. Знам случаи, когато ловци, възмутени от постоянните откази на клиенти да следват законите на здравия разум, връщат съоръженията обратно и прекратяват сафари. Такива случаи са много неприятни, но за щастие редки. Щастлив съм, че подобно нещастие не ме е сполетявало.
Кавгите между ловец и клиент не винаги избухват по вина на клиента. Професионалният ловец е човешко същество и се намира в постоянно напрежение. Той трябва да съчетава отговорността на капитан на кораб със задълженията на кмет на малък подвижен град. Той ръководи две-три дузини туземци, като се почне от момчето, което мие чиниите в кухнята, до главния следотърсач и носач на оръжието, от когото някой ден може да зависи животът му. Той трябва да поддържа дисциплина сред момчетата, но така, че и те да са доволни. Ако нещо се случи, той единствен отговаря. Той не може да прехвърля вината върху раменете на некомпетентния отговорник на персонала или на някой страхлив носач на оръжие. Той трябва да познава способностите на всеки човек от персонала, с когото тръгва.
Професионалният ловец трябва да надзирава построяването на палатките и прибирането им. Той трябва да се увери, че всичките хиляда и една подробности от екипировката се натоварват и разтоварват правилно. Ако някой камион се повреди, той трябва да е в състояние да го поправи. Ако някой се разболее, той трябва да го лекува. И при това той не трябва да забравя, че главното му задължение не е само да надзирава. Той е нает като ловец и трябва да доставя дивеч.
За да се справи успешно с това свое задължение, той трябва да знае много, различни места, и то да ги знае добре. Повече от клиентите искат по-представителна сбирка — слон, носорог, бивол, лъв и по-големи антилопи. Всички тези животни не живеят в една местност. След като клиентът убие своя лъв, ловецът трябва да го заведе в съвсем друга област на двеста-триста километра за носорог или бивол. После — другаде за слон. Ловецът трябва да познава цялата мрежа от дири, която покрива всяка от тези области. Трябва да знае кои пътища са проходими през дъждовния сезон, кои реки и къде могат да се преминават, къде са най-добрите места за лагер, къде вероятно има вода и по кое време на годината. Преди всичко той трябва да знае как през различните сезони расте тревата в различните части на страната. Тревата е най-важното нещо при лова. Ако тревата е висока, нищо не се вижда, тъй като високата растителност прикрива животните. Освен това дивечът мигрира от една област в друга според тревата, а хищниците го следват.