Започнах да мисля, че вече се бяхме справили с носорозите по тези места и казах това на водача Ндиива, главатар на едно съседно селище. Казах, че смятам да се завърна в Мачакос. Вождът силно се натъжи и изпрати група местни жители на километри разстояние да проверят дали няма някой носорог, който да причинява щети на населението.
Един-два дни преди нашето заминаване двама местни жители влязоха запъхтени в лагера ни. Казаха, че били открили три носорога недалеч в околността. Бяха съобразили да оставят човек на едно дърво наблизо, който щеше да следи носорозите. Тръгнах веднага с един от помощниците си. Намерихме човека на дървото и той ни каза, че носорозите се скрили в близкия гъсталак. Намерихме следите около един голям кактус, който наблюдателят беше забелязал от дървото. Човекът имаше право. Тръгнахме по следите.
Бодлите бяха ужасни. Имаше разни храсти, тръните на някои растяха по два и напомняха миниатюрни въдици за ловене на щука, както и много ниски акациеви дървета с бодли, обърнати гръб с гръб, а други приличаха на морски таралежи. Нямаше значение как гледаш да ги избегнеш. Те винаги те хващат отвсякъде. Момчето, което вървеше след мене, непрекъснато трябваше да откача бодлите, които се забиваха в дрехите ми и спираха вървежа ми. Ушите ме засърбяха и пламнаха от драскането. Озовахме се в непроходим гъсталак, през който минаваше тясна като тунел пътечка, проправена от носорозите. Тръгнахме през този тунел, превити почти надве. Лазехме един зад друг. Тогава напред по пътечката съзрях две фигури със землен цвят. Сенките, които листата на дърветата хвърляха върху тях, ги правеха да изглеждат като неясна смесица от светлини и сенки. По никакъв начин не можех да различа главите от опашките.
В този момент един от помощниците ми посочи наляво. Там той беше видял и трети носорог. От мястото, на което бях, не можеше да се види третият носорог, затова насочих вниманието си върху двата, които бяха пред мен. Малко по-навътре видях местенце, където евентуално можехме да застанем прави. Тихо се промъкнахме до него и аз се изправих с облекчение. Без да снемам очи от двата носорога, направих знак на момчето да следи третия. При слабото ми мърдане двойката долови нещо и се обърна с лице към нас. Сигурно се бяха съвкупявали, защото по гърба на женската забелязах следи от засъхнала кал.
Гръмнах в нея. Тя се отпусна тежко на коленете си. Мъжкият започна да се върти в кръг, през което време успях отново да заредя пушката си. След това мъжкият полетя към нас. Единият куршум от дясната цев го улучи малко над гърдите. Той никак не трепна от куршума, а продължи да тича право към мен, навел напред глава. Изведнъж дочух отляво, че третият носорог също тичаше през храстите към нас. Не смеех да сваля очи от мъжкия носорог, когото бях ранил. Стрелях още веднъж. Куршумът го удари малко под ухото и го повали. В същия момент чух тропота на третия носорог. Той префуча край мен и аз видях моя помощник, вдигнат на рогата му. Бързо заредих отново пушката си. От мястото, на което стоях, не можех да изпратя смъртоносен куршум, защото рискувах да засегна момчето. Почаках само няколко секунди и стрелях в рамото на носорога. Животното падна, а момчето полетя с него, както ездач, конят на когото не може да прескочи препятствие. Момчето остана да лежи неподвижно на земята и аз със страх си помислих: „Господи, убил съм и двамата“.
Бях сигурен, че куршумът ми беше минал през тялото на младежа, преди да удари носорога. Нямах сили да отида да видя момчето. Само стоях на едно място и стисках пушката си.
След това забелязах, че младежът започна да помръдва. Не мога да си спомня дали е имало нещо в живота ми, което да ме е зарадвало толкова, колкото моментът, в който разбрах, че момчето е живо. Изтичах при него, като най-напред исках да проверя дали няма рана от куршум. Нямаше такава. Може би само с част от сантиметъра бях успял да избягна да не го нараня. Рогата също не го бяха закачили. Когато носорогът навел глава, за да го подхвърли, момчето успяло да улови първия рог и се стискало за него, докато животното го носело край мен. Аз смятам, че през всичките години на моята ловна практика този беше най-щастливият случай на спасяване на човек, който беше само на косъм от смъртта. Не съм виждал друг път толкова щастливо избавление.
На следния ден момчето се смееше и шегуваше с приятелите си и изглежда напълно беше забравило премеждието си.
Към ноември завърших работата си. Носорозите бяха ликвидирани в областите, които правителството искаше да изчисти от храсти и гори. Лично аз убих 163 носорога. Тази цифра може да се стори невероятна на някого, но аз имам досие в Отдела по опазване на дивеча в Найроби, а хората там водят статистиката си според кожите и рогата на животните. Не правя изказвания, които не могат да се проверят в държавните архиви на отдела в Найроби. Защо с моите помощници тръгнах обратно към Мачакос. Сега можехме спокойно да вървим из горите, защото имаше малка вероятност да срещнем носорог. Като вървяхме един зад друг, изкачихме едно малко възвишение. Спрях се смаян и чух изненаданите момчета също да възкликват от изумление.