Когато дъждовете спираха и тревата започваше да изсъхва, животните постепенно се съсредоточаваха към определени места, където зеленината все още се запазваше обилна. Докато няколко седмици по-рано тревата достигаше чак до гърбовете на малките газели Томи, сега тя беше изпасана толкова ниско, като че ли беше окосена, и напомняше игрище за голф. През този период от нас се изискваше по-голяма бдителност, понеже животните се виждаха от по-голямо разстояние и лесно можеха да бъдат застреляни. Носорозите, които досега свободно се скитаха из околността, се събираха около останалите няколко кални локви. Аз често проверявах тези локви, разглеждах дирите около тях и наблюдавах отпечатъците по калта и на животните, и на хората.
В Макинду се връщах към единадесет часа. Често намирах двама-трима от местните жители, завити в одеяла и седнали на стъпалата на къщата да ме чакат. Някои от тях бяха болни и търсеха моята помощ. Други идваха да се оплакват, като най-често казваха, че някой носорог от резервата правел пакости в шамбите им. Обещавах да проуча работата. Следобед Хилда и аз обикновено си почивахме, докато премине палещият зной. Привечер проверявах оплакванията на местните жители, подреждах някои нови пушки, правех дребни поправки на камиона или изпълнявах други безброй малки задачи, които влизат в задълженията на инспекторите по опазване на дивеча.
Понякога ми се струваше, че главната ми задача беше да водя непрекъсната борба срещу посегателствата на цивилизацията. Край бреговете на една от тукашните реки растяха прекрасни евкалиптуси. Жените от близките селища идваха тук да събират дърва за горене. Един ден получих съобщение, че някакво предприятие в Найроби искало разрешение да отсече тези дървета, за да ги употреби за дървен материал. Понеже строителството в Найроби беше започнало да се развива нашироко, нуждата от дървен материал непрекъснато растеше. В доклада си отговорих, че тази горичка държи бреговете на реката и ако се унищожи, през дъждовния период цялата околност ще се наводнява. Не разрешиха на предприятието да отсече дърветата, но зная, че то отново ще направи опит да ги поиска. Голяма част от Кения непрекъснато се руши само поради безмилостното унищожаване на националните й богатства. Непрекъснато се надигат гласове, че местните жители трябва да имат повече къщи и повече земя за обработване. Не виждам къде ще излезе краят на това изсичане на горите.
Хилда често пътуваше до Найроби, за да наглежда децата. По някой път, но не често я придружавах и аз. Нашият дом в Найроби е много красив и модерен. Хилда е направила градина и прекрасна зелена поляна до нея. Но на мен не ми харесва модерният град Найроби. Не обичам шума и тълпите от хора и някак си се чувствувам не на място там. Като минат няколко дни, започвам да ставам неспокоен и горя от желание да се върна в Макинду. Влакът пристига в единадесет и половина през нощта в Макинду, но аз трябваше само да дам знак с фенера си от прозореца на влака и след няколко минути Мулумбе заедно с няколко момчета идваше на перона да ми помогне за багажа. Местните жители на Макинду са от племето уакамба и не се занимават с политика, а пазят строго старите си обичаи.
Наистина понякога имахме и неприятности в Макинду. Освен Мулумбе имах още един помощник също от племето уакамба. Казваше се Мачока. Между двамата-имаше силно съперничество, но то не беше стигнало до открита неприязън. Когато се върнах от едно пътуване, синът на Мачока ми каза, че баща му починал през време на отсъствието ми. Попитах младежа дали беше викал лекар. „Не, бвана, Мулумбе ревнуваше баща ми и беше накарал някакъв лекар-магьосник да му направи «магия»“, отговори момчето горчиво. „Никой бял лекар нямаше да може да спаси баща ми.“
Хората от племето уакамба са добри. Те са едни от най-големите ловци в Африка. Сега обаче местните жители нямат право да убиват животните и едно от моите най-големи задължения в Макинду беше да следя за бракониери, особено в резервата.
Някой може да помисли, че е неразумно от страна на правителството да не позволява на местните жители от племето уакамба да упражняват своя древен занаят. Има обаче уважителни причини за това. Сега, когато населението е порасло десеторно, ако на всеки жител от племето се позволи да убива дивеч, когато си иска, в най-скоро време няма да остане никакво животно. Освен това местните жители бяха започнали да придават търговски дух на лова. Това, разбира се, трябваше да се спре.