Не бяха минали много дни от пристигането ми в Макинду, когато започнах да забелязвам следи от бракониери. При една обиколка намерих един бабуин, убит със стрела. Животното беше одрано. Това ми направи впечатление, тъй като кожите на бабуините не струват нищо. След това открих много скривалища за засада, ловко прикрити покрай бреговете на реките или при други места за водопой. Тези скривалища обикновено бяха малки гнезда в трънливите дървета. В тях можеше да влезе само един човек. Понеже скривалищата бяха направени в клоните на дърветата, трудно беше да се открият. Бракониерът можеше спокойно да седи на това място и да чака, докато някое животно дойде да пие вода. Тогава една добре насочена отровна стрела убиваше животното.
Един следобед, като вървяхме с моите хора през гората, попаднахме на една бома21 като тези, които бракониерите правят за лагер. Вътре се чуваха гласове на местни хора. Когато се приближихме, бракониерите ни чуха. В миг всички скочиха на крака и всеки беше уловил лъка и стрелите си. Един от моите помощници извика: „Този човек е бракониер на слонова кост, не е инспектор по опазване на дивеча“. Неговите бързи думи спасиха живота ми, защото хората от племето уакамба са бързи и точни в стрелбата, а даже и най-малкото одраскване с отровна стрела можеше да причини смърт.
След тези думи бракониерите станаха по-любезни. Седнах при тях и започнахме да разговаряме. Видях, че всички бяха облечени в кожи от бабуини, с което си обясних одраната маймуна в гората. През време на лова на носорози бях научил доста добре езика на племето уакамба, така че сега можех да говоря с тях на родния им език. Много ме заинтригува един стар човек, който сигурно беше водачът им. След като поприказвахме няколко минути, разбрах, че той е голям познавач на джунглите. Той говореше с голям авторитет и думите му бяха убедителни.
Тези хора бяха дошли тук не само да си търсят храна. Те искаха да убиват слонове заради слоновата кост и носорози заради рогата им. Бяха чули, че някакви търговци-черноборсаджии закупували тези ценни предмети по около два шилинга на килограм. Всъщност те не знаеха, че след това търговците ще укрият стоката и ще я пренесат в Момбаса, където тя тайно ще бъде натоварена на лодките дау22 и ще бъде продадена зад граница на огромни цени.
Дребният водач ми предложи да ме заведе в гората и да ми покаже как те ловят антилопи. Тръгнах с него. Като пресичахме една поляна, видяхме носорог. Старецът каза:
„Искате ли да видите как ще убия това животно?“ Като каза това, той ловко извади една отровна стрела от колчана си. Побързах да го спра да не убива животното. „Добре. Тогава само ще го изплаша“ — каза дребният човек. Отровната стрела отново влезе в колчана му, а в ръката му сега имаше обикновена стрела. Побързах да му кажа отново: „Недей наранява животното.“ „О, не, аз само ще го прогоня“ — каза старият бракониер доверчиво. С голяма лекота, добита от дълга практика, той сложи стрелата в лъка си и без видимо да се прицели, бързо я изпрати към носорога. Стрелата удари носорога в основата на рога му, разтърси го, но не му причини вреда. Той изгрухтя и избяга в гъсталака.
Скоро се убедих, че тези хора бяха наистина големи познавачи на горите. Без всякаква екипировка освен с лъка и стрелите и една пръчка, която търкаха, за да правят огън, те можеха да живеят в гората безкрайно дълго. През време на сушата намираха вода в баобабовите дървета. Огромните баобабови дървета обикновено имат кухи стъбла, които като цистерни задържат дъждовната вода. С голямо майсторство тези бракониери имитираха зова на женския носорог и привличаха мъжките, които убиваха, щом се приближеха наблизо. От скривалищата си в дърветата те убиваха и лъвове. Отровата на стрелите им беше толкова силна, че те убиваха даже и слонове. Старият водач ме уверяваше, че слон, ударен с тяхна стрела в корема, пада мъртъв, преди да е изминал четиристотин метра. „Понякога се случва да ударим слона в рамото или крака“, продължаваше да ми разказва старецът. „Той може да бяга с километри далеч, преди отровата да окаже въздействието си. Но това не ни тревожи. Ние чакаме ден-два, след това се покатерваме на някое високо дърво и гледаме, къде се вият лешояди. Те ни насочват към убития слон“.
21
Бома — кръгъл корал за добитък, ограден с висок плет от отсечени тръни. От вътрешната страна покрай защитната ограда са разположени колибите (бел. пр.).