Трябва обаче да призная, че най-закоравелият бракониер е най-голям познавач на джунглите и добър ловец. Макар да разбирам, че тези хора трябва да се арестуват, аз не мога да ги ненавиждам. Омразата ми е насочена към нечестните търговци, които подбуждат тези хора да убиват носорози и слонове, да поемат риска на забранения лов, а те да се ползуват от облагите. Но да се изправят тези подбудители пред съда е почти невъзможно.
Веднъж с големи усилия и трудности успях да уловя няколко от тези търговци, които плащаха на ловците от племето уакамба и ги караха да бракониерствуват. Отидох на делото им в Найроби. Човекът, който беше обвинен като главатар на групата, беше страшно хитър. Той беше наел най-добрите адвокати в страната. След дълга словесна препирня накрая той беше освободен. В затвора отидоха дребните му съучастници. А пък аз трябваше да се върна в Макинду и да си губя времето да преследвам и затварям бедните местни бракониери.
Има европейци, които нарушават ловните закони. Ако ловецът-любител се е свързал с някоя специална кантора в Найроби, която се занимава с устройване на сафари, няма защо да се безпокоите за него. Той ще има ловец-водач с добра репутация, който да следи за опазване на законите. Ако новодошлият нарани животно по невнимание или от несръчност, водачът ще доубие нараненото животно. Обаче има и такива ловци, които не се обаждат на никакви бюра, а тръгват на лов самостоятелно. Много от тези ловци са добри и честни, но между тях има някои, на които не може да се разчита. Никой уредник на ловни експедиции не взема нечестни ловци, защото те се ползуват с лоша репутация.
Някои безсъвестни ловци продължават да ловуват, след като разрешителното им е изтекло, и ако ги уловят, казват, че са убили животното в момент на самозащита и само чакат да се приберат в Найроби, за да занесат кожите и рогата на убитите животни. Имаше даже случай, когато един мъж беше убил три гепарда и твърдеше, че ги е убил в момент на самозащита. Гепардите са от семейството на котките, имат дълги крака и са много кротки. В миналото индийските раджи са ги опитомявали, за да ходят с тях на лов за антилопи, както ние преследваме зайците с хрътки. Гепардите са толкова добродушни по природа, че дори възрастно животно може да се опитоми лесно. Не вярвам в цялата история на Африка да е имало случай гепард да е нападнал човек. И въпреки това този ловец имаше наглостта да твърди, че три пъти бил нападан от тези красиви животни. Разбира се, той заслужено беше наказан.
Когато става въпрос за опасни животни, оправданието за самозащита понякога трудно може да се опровергае. Много неприятности имах с един натурализиран европеец, който непрекъснато твърдеше, че всеки път, когато отивал на сафари, го нападали носорози и той ги убивал при самозащита. Естествено ние не позволявахме на този ловец да задържа кожите и рогата на убитите животни. Аз обаче подозирах, че той просто обичаше да убива носорози и ги застрелваше навсякъде, където ги срещнеше. Не мислех, че може да се вярва на свидетелствуването на неговите помощници пред съда, когато станеше въпрос за самозащита. Затова наредих един от моите следотърсачи да се облече като местен жител и да тръгне с групата на този ловец при едно негово пътуване.
Малко след тръгването момчето ми съобщи, че този ловец убил носорог. Извиках ловеца. Той беше много високомерен и каза, че свидетелствуването на един „негър от джунглите“ няма да бъде доказателство срещу един бял човек пред съда. Но аз имах една малка изненада за този приятел. Заедно с моя помощник аз бях разследвал случая с убиването на носорога много внимателно. След разговора ми с помощника аз намерих носорога и отрязах кожата заедно с куршума. В съда можах да докажа, че куршумът е изпратен под такъв ъгъл, от който ясно се вижда, че носорогът не е нападал в момента на стрелянето. Бях донесъл даже парчето кожа, за да потвърдя доказателството си. Ловецът беше осъден и му се наложи голяма глоба.
Въпросът за опазване едрия дивеч е усложнен още повече, защото животните не знаят докъде се простират границите на техния резерват и често излизат от него и причиняват щети на местното население. Тогава се надига недоволство между хората. Те се оплакват, че резерватът представлява опасност за областта и че всички големи животни трябва да се избият. Действително, когато животните от резервата нанасят щети на населението, те трябва да се убиват, но често повдигнатите обвинения са неоснователни.
Една от главните задачи на инспекторите по опазване на дивеча е да унищожават хищниците. Аз мисля, че най-големите вредители на Африка днес не са едрите животни, а хиените и бабуините. Щетите, които големите животни нанасят, са наистина грамадни, но пакостите, които хиените и бабуините причиняват, макар че не са така страшни, също са много големи, защото се извършват постоянно. Инспекторът по опазване на дивеча е викан непрекъснато да изтребва тези животни. Често се получават отчаяни писма от селищата близо до горите.