Цитирам едно такова писмо като характерно за молбите, които получавах:
„Уважаеми господине,
Позволете ми да Ви поздравя с победата и края на злочестата война в Европа. Но сега тук, в нашето стопанство, се води война между хиените и воловете. Воловете страдат. Всяка нощ по един или два изчезват.
Четири от кравите в нашите обори са удушени и изядени. Можете да дойдете, да видите и се уверите.
Хората са много отчаяни. Разчитаме на Вашата помощ и съдействие.“
Тези писма могат да се сторят забавни, но в тях прозира отчаяние.
Хиените съвсем не са животни, които се хранят само с мърша. Макар и страхливи, те нападат, когато разберат, че са по-силни от противника си. Една собственичка на животновъдна ферма беше стигнала до страшно отчаяние от загубите на телета и крави, причинявани от хиени. Хиените най-често нападат бременни животни. В такива моменти животното е най-беззащитно и хиените знаят това.
Хиените често се движат в глутници и тогава нападат смело. Веднъж видях нещо удивително, което говори за тяхната голяма решителност. Една вечер, както седях пред палатката, чух тропот от копита. Грабнах пушката в едната си ръка и с другата насочих фенера по посоката, от която идеше шумът. Край лагера премина обезумял от страх вол, който бягаше объркан, а на гърба му имаше хиена. Тя беше забила зъби в рамото на вола. Десетки други хиени тичаха във върволица след тях.
Знаех, че само лъвът умее да скача върху гърба на воловете и затова едва можах да повярвам на очите си. Преди да успея да гръмна, волът отмина нататък в гората. Извиках един от помощниците си да държи фенера и двамата изтичахме след животното. На около двеста метра зад палатката чухме голям шум и бъркотия. Момчето светна с фенера. Волът вече беше издъхнал, а хиените късаха тялото му. Удаде ми се да убия няколко от тях, преди другите да успеят да избягат, като ръмжаха сърдито, че нарушавам пира им.
По-късно научих, че хиените се промъквали към спящи животни и скачали на гърбовете им, преди да се събудят. Дотогава подценявах хиените и не смятах, че те могат да проявяват такава инициатива.
В Африка смятат, че хиените чистят всички Отпадъци. Местните жители предпочитат да хвърлят боклука в храстите, отколкото да го заравят в земята, затова естествено хиените се навъртат около селата. На много места те изпълняват и службата на гробари. Мисля, че навикът на някои местни жители да оставят хиените да изядат труповете на умрелите кара хиените да нападат и живи хора. Има отбелязани няколко такива случая, но това обикновено е ставало със заспали хора. Познавах един млад туземец, който беше много лошо осакатен от хиена. Заедно с група приятели той легнал да спи край лагерния огън. Обикновено местните жители лягат в кръг около огъня, главите им навътре към самия огън, а краката — навън. Това момче било завито с малко одеяло и нямало друга дреха. През нощта хиена нападнала момчето, отхапала тестисите му и избягала с тях.
Най-обикновеният начин за прочистване на дадена област от хиени е с отрова. Този начин е много ефикасен в началото, но скоро животните започват да се отнасят с недоверие към всяко месо, което е било докосвано от хора. Много често съм убивал антилопи, слагал съм отрова в трупа, а после съм намирал следи от хиени, които са се доближавали до месото, помирисвали са го и не са се докосвали до него. В борбата с тази напаст аз предпочитам пушка-капан. Пушката се прикрепва към някое дърво с връв, завързана за спусъка. Връвта лежи през пътечката, по която минават хиените. Ако построи бома с няколко входа и на всеки вход постави по една заредена пушка, а вътре — убита антилопа за стръв, ловецът намира по една убита хиена на всеки вход.
След хиените на второ място като вредители в Африка днес се нареждат бабуините. В много отношения тези маймуни напомнят дегенерирали човешки същества. Ако не беше тяхната неоснователна жестокост, човек би могъл да се възхищава от тези животни, защото са смели и съобразителни. Бабуините обичат да хващат пилетата на местните жители и се забавляват, като скубят перата им, докато пилетата са още живи, само за да гледат как нещастните същества крещят и се дърпат.
Когато бабуините решат да нападнат царевичните посеви, те проявяват голяма съобразителност. Един бабуин се качва на някое дърво, за да пази останалите. Ако към мястото се приближи човек, часовоят издава отсечен вик като лай на куче и всички бабуини от шайката бързо побягват към храстите, като не пропускат да грабнат по няколко кочана под мишница. Тревожният сигнал се дава само в случай че човекът е въоръжен с лък и стрели. Ако някоя жена приближи нивата, бабуините се отнасят с пренебрежение към нея. Даже някои стари мъжки бабуини често приближават жените и по един много войнствен начин започват да дращят земята и злобно да жестикулират.