Разправяли са ми, че мъжки маймуни са нападали млади туземки. Това ми се струва доста невероятно, защото в моята практика съм забелязал, че половият инстинкт на животните се събужда само от миризмата на разгонена женска от същия вид. Но местните жители твърдят, че бабуините нападат млади момичета.
Мъжките бабуини са много смели. Когато бандата побегне, мъжките остават непременно най-отзад. Не съм виждал куче да нападне мъжки бабуин и да остане живо. Маймуната го сграбчва, забива острите си зъби в животното и започва да го отблъсква с крайниците си далеч от тялото си, докато го разкъса. Силата на мъжките маймуни е пословична. По този начин те могат да разкъсат големи животни.
Всъщност зъбите на тези маймуни са по-големи от зъбите на лъва и представляват страшно оръжие.
Обикновено бабуините също се унищожават с отрова. Както и при хиените, този начин има успех само докато маймуните не са разбрали последствията. Щом умрат няколко от тях обаче, останалите стават бдителни и не се докосват до отровното месо. Макар че нямат много остро обоняние, те стават много внимателни и не ядат нищо, което е паднало на земята. Бабуините са много хитри и не е възможно да ги убиеш с пушка-капан, а застрелването им е сложна и уморителна работа, особено когато са нащрек.
Други вредители, които ловците на държавна служба трябва да унищожават понякога, са лъвовете-човекоядци. Чел съм с голям интерес няколко великолепни книги за лов на тигри-човекоядци в Индия. Трябва да си призная, че се изненадах много от начина, по който този лов се провежда в Индия. Изглежда, че след като някой тигър-човекоядец е убил и изял четиристотин или петстотин души, някой младеж с нисш офицерски чин, някой турист или друг местен ловец решава да опита щастието си и тръгва по следите на животното, за да го убие. В Кения лъвът-човекоядец се смята много опасен и веднага се вземат всички мерки, за да се убие. В това начинание няма никакъв спортен елемент. Щом се съобщи отнякъде, че се е появил лъв-човекоядец, Отделът по опазване на дивеча моментално се заема с унищожаването му. Изпраща се незабавно опитен ловец с поръчение да го ликвидира по начин, който той намери за най-добър. Най-често се употребяват клопки, отрова или заредени пушки-капани. Лъвът-човекоядец рядко има възможност да вземе нова човешка жертва.
Обикновено лъвовете-човекоядци са стари животни, които не могат да убиват за храна. Има и такива, които са били наранени по някакъв начин или са били ударени със стрела на туземец, или осакатени от острите рога на някоя антилопа. Понякога обаче се случва напълно нормален здрав лъв да убие случайно човек. Ако му хареса човешкото месо, той става човекоядец. Това най-често се случва на места, където стадата на хората са заели естествените пасища и са прогонили далеч дивеча, който служи за храна на лъвовете. В усилието си да улови някоя крава, лъвът може да убие говедаря, тъй като той събаря всяко препятствие, което се изпречи на пътя му. Ако по някаква причина добитъкът успее да избяга, лъвът се връща и започва да яде човека. Тези случаи са редки, но когато станат, лъвът непременно става човекоядец.
Веднъж опитал човешко месо, лъвът е готов да извърши чудновати неща, за да задоволи желанието си. Чувал съм даже за закоравели лъвове-човекоядци, които преминават през цялото стадо и се насочват към говедаря.
Забелязал съм също, че лъвовете-човекоядци се появяват в определени области, като че ли има някаква закономерна наследственост, която не може да се обясни. Вярно е, че ако някоя лъвица яде хора, научава и своите лъвчета също да ядат човешко месо. Младите лъвове не убиват по инстинкт. Те се научават на лов от майките си. Тенденцията към човекоядство, изглежда, се проявява на всеки три-четири поколения. Забелязана е особено много често в областта Цаво. Там са регистрирани лъвове-човекоядци още през 1890 година. Сега повечето лъвове в тази местност са избити, но все пак от време на време още се съобщава за някои лъв-човекоядец.
Обикновено отровата е най-добрият начин за ликвидиране на лъв-човекоядец. Лъвовете са много чувствителни към стрихнина и отровата ги убива само за няколко секунди. За ловец от старата школа, какъвто съм и аз, употребата на отрова никак не е била задоволително средство, понеже тя премахва всички елементи на спорт и умение в лова. Но все пак признавам, че тя е много ефикасна и в някои случаи трябва да се прилага.