Да тръгнеш на лов за слонове през нощта е почти невъзможна работа. Отделът по опазване на дивеча ми възложи тази задача и ми каза да направя, каквото мога.
Мулумбе и аз потеглихме на юг, към Лунга-Лунга. Селото е близо до Индийския океан, на около осемдесет километра от Момбаса. Малка река, наречена Умба, се извива край селото. Плантацията с кокосовите орехи граничи с тази река. От двете страни на реката растат палмови дървета и клоните им висят над самата река. Гледката е прекрасна. Когато пристигнахме, много от дърветата бяха изпочупени от слоновете. Самата плантация имаше плачевен вид. Дървета, които бяха расли в продължение на години, сега бяха счупени, като че ли бяха клончета, а всичко наоколо беше осеяно с черупки от орехи и малки палмови клончета.
Мулумбе и аз дълго и внимателно разглеждахме следите на слоновете. Мъчехме се да разберем откъде влизаха слоновете и откъде се връщаха. Следите бяха на група млади мъжки слонове, вероятно прогонени от старите слонове в стадото, както обикновено става, когато младите пораснат и започнат да проявяват интерес към женските. Тези млади слонове бяха образували своего рода клуб на ергени и обикаляха заедно из джунглите, като чакаха времето да станат достатъчно силни, за да се върнат в стадото и предизвикат на борба старите слонове заради женските.
Знаех, че е безполезно да се опитвам да стрелям срещу слоновете през нощта. Трябваше по някакъв начин да ги задържа, докато се развидели. Това щеше да е трудна задача, защото още при първия тревожен сигнал цялото стадо щеше да потърси спасение на отсрещния бряг в Танганика. След дълго мислене реших да направя следното: Плантацията, която слоновете опустошаваха, не беше повече от петстотин метра дълга и двеста широка. Накарах местните жители да наредят една дълга редица сухи клони и съчки на тази страна на плантацията, която граничи с Танганика. Слоновете ще преминат през сухите клони на път за палмовата плантация. Но когато наближи време за връщане, местните жители ще запалят изведнъж всичките сухи клони. Предполагах, че стадото няма да се осмели да се втурне през буйните пламъци, за да стигне Танганика. Ако успеехме да задържим слоновете, докато се развидели, аз можех да стрелям по тях.
Надвечер седнах за малко пред прага на колибата, покрита с тръстика, гледах палмовите дървета, които леко се люлееха от вечерния зефир, и си спомних времето, когато бях малко момче в Шотландия. Немалко нощни ловни експедиции замислях и тогава и поставях капани за зайци и яребици. Сега правех почти същото, само че животните, които исках да уловя, бяха доста по-големи. На края непрекъснатото бръмчене на комарите ме принуди да вляза в колибата и да си легна в леглото, оградено с мрежа.
Към три часа през нощта чух, че някой от местните жители викаше моя оръженосец. Скочих от леглото. Слоновете бяха влезли в плантацията и бяха започнали да унищожават палмите. Мулумбе и аз се приготвихме моментално. Веднага тръгнахме след човека, който беше изпратен да ни повика. Нощта беше тъмна като рог, но водачът ни тичаше, като че ли беше светло като посред бял ден. Мулумбе леко го следваше, но аз се спъвах във всяка дупка по пътя и се боях да не си изкълча някъде крака.
Стадото беше от другата страна на река Умба. Прегазихме песъчливото дъно. Умба гъмжи от крокодили, но във вълнението си даже не помислихме за тях. Като излязохме на другия бряг, ясно чухме как слоновете чупеха палмовите клони. Този шум нощем е още по-силен. Видях, че от всички страни в тъмнината се стичаха местни хора, които горяха от желание да започнем палежа. Организирах запалителните бригади и ги наредих на равни разстояния по цялото протежение на натрупаните сухи клони. Когато всички бяха на местата си, дадох знак да палят.
Сухите клони лумнаха, като че ли бяха залети с бензин. Изведнъж се издигна стена от пламъци на южния край на плантацията. Краищата на огнената стена не можеха да се видят нито в едната, нито в другата посока. Каква гледка! При вида на пламъците стадото от около двадесетина слона застана пред нас неподвижно като статуи, заковани на място. Много от тях още стояха с хоботи, вдигнати високо нагоре към палмовите вейки. Хората танцуваха край горящите тръни, викаха, размахваха запалени факли и радостно крещяха, защото разплатата щеше да настъпи скоро. Слоновете не издаваха нито звук. Явно обмисляха как да излязат от този полукръг от високи пламъци.
Те можеха да се насочат назад към Кения и да заобиколят пламъците изотзад. Но аз смятах, че те ще напрегнат всички сили, за да се върнат направо към Танганика. Излязох прав. Само няколко минути по-късно слоновете затичаха към нас, решени да се върнат в родната земя. Това беше кулминационният момент на лова. Ако слоновете успееха да преминат покрай нас и да избягат, щяхме да ги изпуснем. Не се осмелявах да гръмна. Звукът от изстрел при слоновете, които се намират в паника, само щеше да ги подлуди повече. Мулумбе беше много съобразителен. Грабна една факла на един подпалвач и извика на останалите да го последват. Забравил всякаква опасност, той се спусна сред слоновете, започна да размахва факлата и да крещи. Другите туземци последваха примера му и започнаха да хвърлят главни и факли към настъпващите слонове. Животните се поспряха и после се върнаха назад към плантацията.