Как нетърпеливо очаквах зората. Струваше ми се, че никога не се беше съмвало толкова бавно. Непрекъснато поглеждах към океана да видя бледа сива светлина, която предвещаваше разсъмване. Най-после чух гукане на гълъбите по дърветата и разбрах, че зората скоро ще се сипне. Местните жители се бяха уморили, но аз ги насърчавах да се държат още малко. Те натрупаха нови сухи клони върху огньовете и подновиха викането и размахването на главни.
Към пет и половина часа слоновете отново тръгнаха към огъня. Този път се бяха разделили на две групи и идеха от две различни посоки. Хората грабеха разгорени главни от огъня и ги хвърляха върху приближаващите слонове. Отново отбихме стадото. Изведнъж чух, че втората група слонове нагазиха в реката Умба явно с цел да я прегазят. Това беше добре за нас. Звукът от газенето в реката показваше къде се намират. Сега беше вече достатъчно светло, за да ги виждам. Забелязах няколко кафяви едри фигури да се движат тихо през плантацията наляво от нас. Другата група се канеше да заобиколи от другата страна зад огньовете и да избяга. Без съмнение те мислеха, че като се разделят на две и тръгнат в различни посоки към двата края на огньовете, поне едната група щеше да се спаси.
Сега беше моментът да се стреля. Изпратих Мулумбе да се разправя с тези, които слизаха към река Умба надясно от нас. Аз преминах през огнената стена и тръгнах да посрещна първата група. Сега беше лесно да се върви из плантацията. Слоновете бяха утъпкали и изгладили всички дупки. Вървях бавно и се прикривах зад каквото намерех. Забелязах пет слона пред мене. Бяха на около тридесет и пет метра разстояние. Два от тях повалих моментално с десния и левия куршум на двуцевната си пушка. Докато зареждах отново, един от останалите три ме забеляза. Той напусна другарите си и се спусна към мен. Това е най-големият недостатък на двуцевните пушки. Понякога времето, необходимо за презареждане на оръжието, може да коства живота на ловеца. Главата на слона се приближаваше невероятно бързо. Най-после успях да затворя пушката и да се прицеля. Гръмнах. Слонът падна, без да помръдне.
Останалите два слона застанаха с вдигнати нагоре хоботи. Те се опитваха да открият къде съм. След това внезапно се обърнаха и бързо побягнаха към реката. Аз затичах след тях. Чувах виковете на хората пред мен. Изведнъж до слуха ми стигна пукотът на автоматичната пушка на Мулумбе и чух как куршумът удари в кожата на някой от слоновете.
Мулумбе действуваше от другата страна.
Виковете на хората станаха все по-силни. Изведнъж разбрах, че те крещят не от радост, а от ужас. Спуснах се към виковете. Видях как един слон събаряше широка, с нисък покрив колиба. Грамадната задница на слона беше обърната към мен. Главата му беше наведена надолу до земята, защото с челото си блъскаше колибата. Видях как върбовите пръти, от които беше изплетена колибата, се огънаха и счупиха. Обитателите на срутената колиба наизскачаха и се разбягаха като зайци, когато пор се вмъкне в дупката им. Мъжете тичаха във всички посоки. Стрелях в слона и го ударих в рамото. Той се обърна и побягна към палмите. Кръв шуртеше от хобота му. Преди да измине и половината разстояние, той падна със стенание. Когато отидох до него, беше вече мъртъв.
Отправих се към мястото, където бях чул изстрелите на Мулумбе. По пътя намерих убити четири слона — доказателство за дейността на Мулумбе. Само след няколко минути се озовах при него. Той засия и вдигна четирите си пръста. Останалите слонове се бяха събрали накуп между кокосовите палми. Заедно с Мулумбе започнахме да се приближаваме внимателно към тях.
Цялата плантация беше пълна с възбудени и крещящи туземци. Изведнъж Мулумбе спря и ми махна с ръка. Искаше да каже, че стадото идваше към нас. Спряхме и зачакахме.
След няколко секунди група слонове се появиха сред дърветата. Бяха само четири. Открихме огън. Слоновете спряха за миг и започнаха да тъпчат на място. Убихме три. Четвъртият успя да се изплъзне към реката. После разбрахме, че той минал надолу по песъчливото корито, скрит от високия бряг, и избягал в Танганика. След това той никога вече не се върна в плантацията.