Изведнъж всред шума на туземците долових друг шум — равномерното хрупане на слона, който се хранеше. Вървях напред бавно и леко свалих предпазителя на пушката си. Тъмнината на нощта ни ограждаше от всички страни, но аз се ориентирах по хрупането и по пращенето на царевичните стъбла пред нас.
Достигнахме нивата и започнахме да се промъкваме между високите царевици. Стъблата бяха толкова близо едно до друго, че ние се провирахме със сила между тях. Тогава видях неясния силует на нещо огромно да се очертава върху тъмния фон на небето. Промъкнах се към слона колкото се може по-тихо. Изведнъж хрупането спря. Слонът ни беше чул и се ослушваше. Можех да си го представя как стои неподвижно, може би с някое стъбло в устата, а грамадните му уши, широко разперени, за да долавят и най-слабия шум. Бяхме на около петнадесет метра от него. Леко бутнах момчето да светне с фенера.
Но всичките ми нареждания бяха напълно забравени. Изплашеното момче само светваше и гасеше фенера. Преди това слонът не знаеше къде се намираме, а сега светлината ни издаде. Той веднага се спусна към нас. Чух как царевиците пращяха под краката му като тръни в огън. Моят помощник побягна през стъблата, като крещеше от ужас. Спрях за момент. Не виждах нищо. Само чувах как животното тичаше към мен. Не можех да направя нищо друго. Можех само да бягам. И аз побягнах.
Бягах с всичка сила през царевицата, като всеки миг очаквах грамадният слон да връхлети върху ми. Да те гони слон нощно време, е страшно. Той може да те следва по миризмата, а ти бягаш пред него като слепец. Като достигнах края на царевичната нива, аз се спрях и се ослушах. Не се чуваше нищо. Вмъкнах се в колибата си, готов да призная на противника си едно на нула за него.
Туземците сега бяха по-уверени от всякога, че слонът има свръхестествени сили, които превъзхождат възможностите на белите хора. Аз трябваше да разбия тази легенда за животното, стига само да се срещнехме отново лице срещу лице. Пратих бележка до Хилда да ми изпрати Мулумбе колкото може по-скоро. Веднага щом Мулумбе пристигна, двамата потеглихме по дирите на хромия слон.
Слонът се беше наял хубаво с царевица през нощта, затова не се беше спирал никъде да пасе, както обикновено правят слоновете. Следите му водеха към гората. Знаех, че ще трябва да вървим дълго. Отначало дирите бяха ясни. Почвата беше мека и ние можехме да следим дълбоките отпечатъци от деформираните крака на слона пред нас. Той беше оставил големи купчини от изпражнения на почти еднакви разстояния едно от друго. По топлината на изпражненията можеше да се познае преди колко време животното е минало оттук. Ако изпражненията са меки, това означава, че животното е изплашено и е нащрек. Ако има голяма купчина на едно място, това показва, че тук животното се е спирало по-дълго време, за да си почива, и тогава има по-големи шансове да го настигнем. Съдържанието на изпражненията също има значение. Ако в тях има голямо количество несмляна храна, това показва, че животното е нервирано и ловецът трябва да бъде извънредно много внимателен.
Като вървя по следите на някое животно, аз често изпадам ту в оптимизъм, ту в песимизъм. Така и сега, като вървяхме по следите, започнах да очаквам всеки момент да чуя шум от хрупане на слона или да видя грамадното му тяло сред храстите. Ловът ми се струваше съвсем лесен. Даже започнах да мисля, че същият следобед ще се върнем в Макинду.
Тогава стигнахме до едно високо каменисто възвишение. Мулумбе бързо спря, както спират хрътките, като загубят миризмата на дивеча. Хребетът се издигаше високо над дърветата, съвсем гол, само тук-там по него имаше някоя малка скала и дребни камъни. От време на време Мулумбе намираше по някое камъче, обърнато от големите ходила на слона. Беше удивително, че такова грамадно животно може да се движи по камъните, без да ги размества. На края ние изоставихме възвишението и слязохме до края на гората. Повъртяхме се насам-натам, докато най-после успяхме да открием отново следите. Но и сега нещата вървяха поразително бавно. Почвата беше твърда, камениста и почти не се виждаха дири. Мулумбе пълзеше като змия и се мушкаше в храстите. Той откриваше стъпки там, където аз никога не бих се сетил да търся. Когато слонът се движи из някоя гора, клоните се изправят веднага след като той мине. Всичко изглежда непроменено и човек може спокойно да се закълне, че нищо не е минавало през това място, в никакъв случай животно, голямо колкото камион.
Докато преди малко бях изпълнен с надежди, сега напълно се обезсърчих. Да успееш да откриеш слон, скрит из горите на Африка, е безнадеждно начинание. Влачих се след Мулумбе като автомат. Всички минали неуспехи израстваха пред мен и ме караха да мисля, че и този ще се причисли към тях…